Детските градини разговаря с Емилия Славова от Инициативен комитет „За истинска детска болница” за организирания протест срещу приспособяването на строеж от миналото за нова детска болница, посланията в кампанията #болницатакоятоискаме, за чуждия опит в изграждането на болници и от какво имат нужда децата в една болнична сграда.
Колко хора до момента се включиха в инициативата?
Тино
В кампанията #болницатакоятоискаме на инициативния комитет „За истинска детска болница“ се включиха десетки хора, част от тях взеха участие в организирана от нас фотосесия, снимки от която пускаме периодично на страницата „За истинска детска болница“ във Фейсбук и Инстаграм.
Някои от тях са активисти и съмишленици, родители, лекари. Други са известни лица, които също са родители, вълнуват се заедно с нас и подкрепят каузата. Изказваме им специална благодарност, защото ни помагат да стигнем до много повече хора.
В допълнение към снимката с ясно и кратко послание, което държат в ръцете си, всеки от тези участници ни изпрати и придружаващ текст, който доразвива посланието. Тук е мястото да благодарим и на фотографа Яна Лозева, която направи снимките професионално и напълно доброволно. „Генератор“ пък ни приютиха за първите сесии.
Друга, немалка част от снимките идва от хора, които откликнаха на въпроса ни „А вие каква болница искате?“. Те сами се снимат, постват снимките на собствените си страници и ни пишат. Много ни радват тези спонтанни жестове на подкрепа и ни дават ясен сигнал, че темата за истинската детска болница е много важна и чувствителна за огромен брой хора. Искрена благодарност към всеки един от тях, защото ни дават мотив да продължим.
С какви послания? Какво искат те?
Посланията на хората можем да систематизираме в няколко групи. Първите са свързани с огромна преживяна травма по време на болничен престой. За някои това се е случило в детството им. Други са го преживели като родители през децата си, от които са били откъснати, или пък са обикаляли от болница в болница.
Честно казано, не очаквах, че кампанията ще привлече толкова драматични разкази и толкова много болка, но е хубаво, че хората споделят и казват ясно как не искат повече да се случват нещата. Един от важните изводи на тези болезнени разкази е, че за родителите трябва да има специално предвидено място в детската болнична стая. Нещо, което за съжаление не е факт в повечето стаи в сегашния проект, защото мястото не достига
И всъщност много от желанията се въртят около тези съвсем простички неща. Да има отредено място за родителите, предвидени пространства за забавления и учене за децата, да има човешко отношение и внимание към всеки пацент. Което, разбира се, не е в пряка връзка със сградата, но пък знаем, че средата възпитава.
И че едно пространство, изградено с грижа и любов, създава условия работещите в него също да се държат по определен начин
Ludmilla Hristova
Понякога имаме и позитивни истории. Един разказ от Виена ни размечта как биха могли да се случват нещата и тук. Толкова добре са обгрижвани и майката, и детенцето в отделението, че след като напускат, то плаче и иска да се върне пак там. Представяте ли си подобно нещо? За нас това е в сферата на фантазиите, но явно когато нещата се правят с грижа за човека, и за големия, и за малкия, това се усеща дори и през болестта и болката. А може би точно тогава се усеща най-силно.
Имаме истории от лекари, които също с много болка споделят как биха искали да имат болница, в която да са налични всички нужни ресурси, да могат да лекуват качествено и да не изпадат в безпомощност в случаи, когато знаят, че има какво да се направи.
Имаме и немалко послания за болница без компромис, в която нещата се правят по най-добрия, а не по най-евтиния начин, в която рискът не е предварително заложен в проекта, в която нещата стъпват на здрави основи и са направени така, както трябва, а не така, както обикновено стават у нас. И накрая послания за болница, с която да се гордеем. Мисля, че това е особено важно в момент, когато нямаме кой знае колко много поводи за гордост.
Как си представяте детската болница у нас?
В екипа ни има представители на Камарата на архитектите в България, които добре познават добрите световни практики в областта. Чрез тях научихме за детската болница в Мелбърн, в Ливърпул, в Южна Африка. Представяме тези примери на сайта и страницата. И знаете ли, става дума за съвсем различна философия на лечението, за среда, която лекува, която поддържа жива връзка с природата чрез обширни паркови пространства, чрез ниско строителство с огромни остъклени прозорци.
Няма как обаче всички тези прекрасни примери да се излеят в едно старо скеле, проектирано добре за времето си, но морално остаряло, а и физически износено под ударите на атмосферните условия през всички тези години
Затова настояваме на първо място да се отмени обществената поръчка за довършване на стария проект. На второ да се направи международен архитектурен конкурс и да се дефинира професионално заданието, като се отчетат всички реални нужди, без ограниченията на едно налично вече пространство, каквато е ситуацията в момента. И на трето място настояваме да имаме истинска национална детска болница, а не отбиване на номер.
Зад тези искания заставаме на протеста на 4 март от 18:00 ч. пред Министерство на здравеопазването на площад „Света Неделя“. И се надяваме много от хората, които следят и се вълнуват от каузата, да ни подкрепят и наживо.
А според вас защо КЗК разреши да се строи върху стария обект?
Комисията за защита на конкуренцията трябваше да се произнесе по жалбата на втория кандитат в търга, който оспорва издаденото от възложителя решение като „незаконосъобразно, неправилно и необосновано“. Според КЗК обаче, приоритетно е да се даде зелена светлина на строежа заради високата му обществена значимост и „за да може да се предостави адекватна, своевременна и висококвалифицирана здравна помощ на децата.
Но как точно ще се изпълнят тези прекрасно звучащи пожелания в една компрометирана сграда, която не отговаря на съвременните изисквания нито за безопасност, нито за функционалност? Това е „чудовищен компромис“, по думите на арх. Петкана Бакалова от Камарата на архитектите в България.
Какво означава това?
Това означава, че КЗК взема отношение по важността на проекта, за което имаме пълен консенсус, но използва това като аргумент, за да разреши строителство, което е неадекватно на поставените цели. Оттук нататък е в ръцете на правителството дали ще разреши това да се случи, въпреки силните гласове на обществеността, които са против. Не защото не искаме да има детска болница и опитваме да спрем този проект, а точно напротив, защото искаме именно „адекватна, своевременна и висококвалифицирана здравна помощ на децата“, а не каквото и да е, колкото да не е без хич.
Това означава ли, че всички спешни случаи на болни деца ще се насочват там, а не в Пирогов или ВМА?
Националната детска болница ще обслужва деца от цялата страна и ще решава най-тежките случаи, много от които изискват комплексно решение и интердисциплинни екипи. За да се поемат всички спешни случаи е нужна цялостна реформа и преструктуриране на детското здравеопазване.
При добро планиране и организация Националната детска болница ще може да поеме голяма част от спешността, както за София, така и за цялата страна посредством санитарна авиация
Силно се надяваме болницата да събере в себе си не само най-добрата техника, но и силни и мотивирани лекарски екипи, така че много от случаите, за които сега събираме дарения чрез кампании, да могат да останат и да бъдат лекувани у нас.
А за да се случи това, изграждането на съвременна, съобразена с нуждите на съвременната медицина сграда не е достатъчно, но пък е абсолютно необходимо условие.
