аутизъм, аутисти, деца аутисти, какво е аутизъм, късно проговаряне

“От 4 на 10 000 деца през 80-те на ХХ век те достигат до 1 на 100 през последните години. Тази честота се съобщава най-вече в развитите държави. Дори и сред европейските държави има различие и нехомогенност относно броя на диагностицираните случаи, но се отчита тенденция към повишаване”, споделя д-р Атанаска Аврамова, началник на дневното отделение към Клиниката по детска психиатрия към Александровска болница в свое интервю за 24 часа.

“Това нарастване се обяснява предимно с факта, че натрупаният опит води до повишаване на сензитивността и към по-леки случаи, както и до спадане на възрастта на разпознаването им. Трудно е да се каже дали има единни общи фактори, които водят до увеличаване на честотата на разпространение или на разкриване на случаите, но не се установява връзка между честотата на разпространение и определен рисков фактор. Данните сочат, че например честотата на диагностицираните случаи е по-висока в местата в близост до изследователски научни центрове със сериозни програми за диагностика на разстройството”, споделя тя.

Терминът “разстройства от аутистичния спектър” (РАС) възниква извън медицинските среди и едва от 2013 г. е включен
като диагностична категория в американската класификация (DSM-5) в рамките на невроразвитийните разстройства.
Същото понятие ще замести използваното днес от Международната класификация на болестите (МКБ-10) генерализирано
разстройства на психичното развитие. Диагностичната категория РАС е приета и предстои да бъде официализирана и в
България с въвеждането на МКБ-11. Това предполага, че ще отпадне диагностицирането на досега обособените субтипове
на разстройството като детски аутизъм, атипичен аутизъм, синдорм на Аспергер, неуточнено аутистично разстройство,
синдром на Рет. Фокусът ще бъде върху оценката на индивидуалната тежест при всяко дете, както и на степента на
зависимост на детето от обкръжението.

Смята се, че първите прояви могат да бъдат забелязани от много ранна възраст, особено при по-тежките случаи.
Съвременната тенденция и препоръките на международните организации са да се извършва скрининг на психичното
развитие при всички деца до 3 г. в рамките на профилактичните прегледи от общопрактикуващите лекари.

Диагностицирането и оценката се извършват от мултидисциплинарен екип – детски психиатри, клинични психолози, въз
основа на клиничната картина и идентифициране на специфичните за разстройството психични и поведенчески симптоми
и нарушения. Оценката включва диагноза, съдържа информация за степента на тежест на разстройството, уточнява
когнитивния и социокомуникативния профил на детето, отбелязва неговите ресурси и индивидуалност, съпътстващите
проблеми, както и ресурсите на родителите. Този процес се допълва и обогатява от тестово изследване на детето с
инструменти, оценяващи неговия индивидуален развитиен профил, както и с клинично оценяване на интеракциите,
взаимодействието с възрастните и в група с други деца. Не съществуват специфични биологични маркери и не се изискват
инструментални изследвания.

“През последните години се доказва недвусмислено невроразвитийният, вроден характер на разстройството и неговата
полигенна обусловеност – участието на стотици гени в различни генетични комбинации. Не се установяват външни фактори, причиняващи заболяването. Ранният скрининг и навременната оценка са профилактични в посока подобряване на адаптационния капацитет на децата чрез ранни адекватни интервенции и обучение на децата и подкрепа за родителите и семействата.

Особеностите на децата с разстройства от аутистичния спектър като юноши и възрастни са в зависимост от тежестта на изразеност на разстройството. Но и от провеждането на адекватни интервенции, които са ранни и продължават достатъчно дълго. Като най-ефикасни и препоръчителни са признати интервенциите с обучителен и поведенчески характер – индивидуално ориентирани и
надграждащи разбирането, социо-комуникативните умения, адаптационният капацитет на отделното дете. Интервенциите
са извън психиатричния контекст. Включването на родителите в този процес е задължително. Добрата грижа предполага участието на различни системи – образователна, здравна, социална, които трябва да бъдат добре координирани и даващи достатъчно разнообразни степени и форми на подкрепа предвид голямото индивидуално разнообразие на затрудненията, симптомите и нуждите на децата, допълва д-р Атанаска Аврамова.

Важни особености на децата и възрастните от спектъра са не само наличието на различна чувствителност към стимулите от средата, но най-вече на трудности в разчитането и разбирането на социалните ситуации и общия контекст (значението и смисъла на събитията, степента на опасностите и последствията, рисковете). Това ги прави по-уязвими във всички възрасти. Родителите и близките, както и професионалистите трябва да търсят непрекъснато добрия баланс между научаването на нови неща и подобряването на самостоятелността, от една страна, и безопасността, от друга.

Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com