През април се проведе кръгла маса за медицинските грижи за децата с хронични заболявания, организирана от Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Българското национално сдружение по детска ендокринология и Варненско дружество по детска ендокринология.
Дискутирани бяха проблемите, с които се сблъскват децата с диабет в детските градини и училищата, част от тях са необходимост от
присъствие на родител, който да измерва кръвната захар и да поставя инсулин при децата в детските градини и началните класове в училище или отказ на медицинските лица работещи в ясли, градини и училища да оказват каквато и да е медицинска грижа – даване на лекарства, мерене на кръвна захар
Родителите на деца с такива заболявания срещат и трудности заради липсата на глюкагон и хладилници в градините и училищата, както в почти половината от случаите на децата, посещаващи училище, се вижда, че те крият заболяването си, което поставя в риск живота им.
България черпи опит от Швеция за грижата за децата с хронични заболявания
Проф. Гун Форсандър от Гьотеборг, Швеция, представи опита при въвеждане и поддържане на грижа за децата с диабет след промени в законодателството от 2009 г.
“Най-важният момент в грижата е осигуряване на равни условия за детето с диабет с останалите ученици. При диагностициране на заболяването медицинският екип предоставя информация на детското/ учебното заведение, което посещава детето. Тъй като в Швеция една медицинска сестра работи във 2-3 училища, ръководството на училището избира друго лице от персонала на училището, което поема ангажимент да оказва грижа за детето с диабет”, коментира професорът.
Той допълни, че е нужно да се премине обучение от медицинския екип, и да се разписват отговорностите. Изготвя се и индивидуален план за грижа за детето. За времето, в което детето е в детското или учебно заведение, всички медицински грижи се поемат от училището.
За целта училището получава допълнително финансиране, когато в него учи дете с хронично заболяване
Като резултат от подобряването на грижата е отчетено, че за период от 6 години има значително подобрение в грижата. Например само 14% от родителите все още се страхуват от хипогликемии (опасно ниска кръвна захар) по време на училище и намаляват дозите на сутрешния инсулин в Швеция.
Стремежът е да се прекрати това поведение, тъй като то води до повишаване на кръвната захар и риск от нарушено обучение (влошава се възможността за усвояване на знания), както и от по-далечни усложнения.
Швеция отчита и допълнително подобрение в средния гликиран хемоглобин като показател за успех от лечението при диабет след въвеждане на законодателството
Бе представен и опитът на Община Варна и Варненското дружество по детска ендокринология, в които от няколко години на доброволни начала лекарите провеждат обучение на медицинския персонал в градините и училищата, както и изготвят индивидуални планове на децата.
От началото на 2019 г. е осигурена сума от общинския бюджет, с която ще бъдат проведени обучения, ще бъдат изготвени индивидуални планове за грижа, както и образователни материали.
Участниците в кръглата маса се обединиха около следните решения:
Да бъде променена подзаконовата нормативна уредба – Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, и в Наредба № 26 от 18 ноември 2008 Г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, която недвусмислено да ангажира медицинските специалисти работещи в яслите, градините и училищата да оказват медицинска грижа по указания дадени от лекаря, при който е диспансеризирано детето.
Да се прилага принципното становище на ISPAD (International society for Pediatric and Adolescent diabetes) за грижи за деца със захарен диабет тип 1 в училище.
Глюкагонът да бъде добавен с списъка за лекарства в спешния шкаф на здравния кабинет към Наредба 3 (ако има такова дете). Да бъде вписано и задължение за осигуряване на хладилник за съхранението му
Да се изготвя индивидуален план за грижа, валиден за 1 година. Родителите да упълномощават с подпис представители на училищния персонал за грижа в училище/детска градина, с активното посредничество и контрол на лекуващия екип.
А какъв е приемът на деца с хронични заболявания в детските градини
Лекуващите лекари да обучават медицинските специалисти – както рутинно, така и при допълнителни нужди.
Да се търси начин за допълнително финансиране на училището чрез по-висок ЕРС /единен разходен стандарт/ или друг работещ вариант. В момента такова получават само специалните групи и децата със СОП, като хроничното заболяване изискващо медицинска грижа, не се приема за специална образователна потребност.
