Останките от конфети, пиратки, фасове и други човешки отпадъци са средата, в която нашите деца играят. Знам, че не вие сте родителят, който ще остави детето си да се рови в отпадъците. Но знам още, че не сте и родителят, който иска да ограничи естествения детски порив към игра.
Затова днес ми се пише за площадките, които творчески внедряват градския безпорядък в игровия терен.
В англоезичната литература съществува терминът junk playgrounds, който пък е превод от датското skrammellegepladsen. За да зазвучи и на български, бихме превели израза буквално като площадки за игра от отпадъци.
Сигурно вече ви изправих косите, но нека поясня, че тези пространства за игра са подразделение на т.нар. adventure playgrounds – с други думи, приключенски площадки или терени, където децата могат да се отдадат на свободна игра без специално изградени за целта съоръжения от типа на люлки, пързалки и стени за катерене
Става въпрос за игра с подръчни предмети – от пръчка през автомобилна гума до бъркалка за кафе. Игра с кюфтета от кал, търкалящи се гайки и знамена от парцали. Играта, в която злощастните ни боклуци изглеждат като диаманти, защото мозъците на децата работят, а ръцете им творят.
Снимка: Авторът
Приключенското в приключенските площадки идва от техния характерен терен, а впоследствие и от самите игри – плод на развихрената детска фантазия. След първоначалнта си поява adventure playgrounds се развиват и постепенно включват разнообразни материали, структури и терени.
Още от появата си обаче тези характерни места за игра включват един възрастен (playworker), който следи за безопасността по време на игра и помага в определени ситуации. С изключение на тези моменти обаче, той не се намесва в игрите.
Skrammellegepladsen са обособени като отделно пространство за игра в Дания по идея на ландшафтния архитект Карл Теодор Сьоренсен (Carl Theodor Sørensen) в началото на 40-те години на миналия век. Време, когато страната е под немска окупация, столицата Копенхаген е в разруха и градският пейзаж е обезобразен.
Сьоренсен иска да компенсира децата на Копенхаген за унищожените игрови пространства и проектира площадка с пясъчник, дига, храсти и дървета в столичния квартал Емдруп (Emdrup). За изпълнението му помагат Йонас Бертелсен (Jonas/John Bertelsen) – участник в съпротивата срещу окупационния режим и Работническата асоциация на жилищните кооперации (Workers’ Cooperative Housing Association).
Бертелсен става и първият местен отговорник за безопасността на играещите деца. Последните използват в играта си всякакви подръчни материали – затова и площадката в Емдруп се увенчава със своето “отпадъчно” наименование.
Снимка: Авторът
Ето, че събрах късчетата от пъзела. Боклук, деца, игра, градска среда и някой, на когото му пука.
Не, не ви насърчавам да си изхвърляте опаковката от вафла на детската площадка! Оставам на разположение!
Използвана литература: The Junk Playground of New York City, The junk playground – Denmark’s eco-contribution to outdoor school education, Carl Theodor Sørensen Emdrup Junk Playground, John (Jonus) Bertelsen
