Споменът за непринудеността пък ни кара да си дадем сметка, че важните неща понякога остават назад в детството. Ето и няколко цитата от четиригодишно хлапе, които ще ви усмихнат и замислят
“Дени, знаеш ли, че тиквичките и краставиците си приличат?”
“Мамо, когато ми говориш ядосано, сърцето ми се чупи надве и пада.”
“Хайде да се грижим за това куче! За да си стопанин на едно улично куче, трябва да му купиш гранули, да го изкъпеш и да му построиш къща.”
“Ако имам прекалено много играчки, ще дам част от тях на децата, които нямат играчки. Така ще имам място за нови играчки.”
“Луната е прекрасна! Искам да си я взема вкъщи!”
Още от Руслана – как да накараш дете да чисти
“Мамо, има ли детски градини за майки? Ако има, ще те оставя в градината и ще отида на работа.Но ще отида само да видя какво става и ще те взема! Не ми харесва планът на родителите да се ходи на детска градина!”
“Мамо, аз как съм влязла в корема ти?”
“Искам всеки ден да е събота и празник и никога да не идва друг ден.”
“Дядо Мраз, дядо Праз, дядо Лук и дядо Тиква отишли на пазар, за да си купят други зеленчуци.”
“Когато ям пилето, сигурно го боли. Сигурно го боли и преди да го изям.”
“Понякога хората се разделят за много дълго и това е нормално.”
“Ако знам, че нещо те прави нещастен, няма да го правя. А когато се грижа за теб, значи те обичам и затова ти слагам чубрица на картофите.”
“Къде е сърцето? На север? Или от другата страна?”
“Когато хората умрат, не отиват на небето, а в земята.”
“Когато харесвам някого, го каня да ми дойде на гости. Ако много ми харесва, искам да остане да живее в моята къща.”
“Аз ще науча моите деца да се хранят, да ходят и да обичат.”
“Когато започнеш да обичаш люто ли си голям?”
