Мислехте, че вашето палаво 2-годишно дете е невъзможно за гледане и това е най-трудната фаза в родителството? Или може би вашето новородено, което изисква много грижи? Е, за съжаление, най-лошото тепърва предстои. Шегуваме се ))
Проучване установило, че мнозинството от анкетираните родители смятат, че 2, 3 и 4-годишните, дори новородените са много по-лесни от 8-годишните.
Всъщност 8-годишната възраст е толкова трудна, че по-голямата част от 2000-те родители, отговорили в проучването, се съгласили, че това е най-тежката година от цялото родителство.
Може ли една игра на “туту” наистина да промени света?
И знаете ли какво, те са прави: Осемгодишното дете е трудно. То официално е голямо дете. То има личност, формиран характер и отношение, но все още иска да се глези, гушка и понякога тръшка. И хем е дете, хем не съвсем. Тогава, на прага на 7 срещу осем години се формира самооценката. На тази възраст детето губи своята непосредственост, увереност в действията си и способност да се възхищава на себе си, характерни за 3-,4-, 5- и 6-годишните.
Ако у малкото дете е насадена представата, че е добро и успешно, първокласникът вече не мисли точно така, а си казва: „Искам да съм добър и успешен“ или „Мога ли да бъда успешен?“ Тогава осемгодишните осъзнават разликата между реалното и идалното си аз. Определя си критерии за това какво е успешен. Обикновено за детето това значи възрастен и то иска да порасне по-бързо.
Осемгодишните започват да обръщат повече внимание на отношенията между хората, не само на предметния свят на възрастните. Но на показ излиза и темперамента.
Оммм и основите на едно позитивно родителство
Те започват да се подиграват с възрастните, тъй като детето е осъзнало, че у него има емоции и воля и се опитва да ги използва срещу вас. Започва да се кара – не просто да крещи от гняв, както малкото дете, а да спори с доводи и аргументи с вас. Започва да не слуша, да се разсейва нарочно, започва и да лъже, и да хитрува – и в тези ситуации най-мъдро е да обърнете нещата на майтап, иначе просто ще си скъсате нервите. Когато прави всичко наопаки, пак става въпрос за същото – детето не просто изпитва докъде може да стигне в нарушаване на правилата. Да отговаря, да прави нещата точно наобратно на това, което сте казали – и това е свързано със самооценката. „Искам да се държа както трябва. Но какво ще стане, ако се държа както не трябва?“. На осем тялото започва и да се подготвя и за пубертета и хормоните, които вървят заедно с него, което усложнява и мисията на родителите.
Осемгодишните деца могат да бъдат упорити и предизвикателни, да хлопат врати и да въртят очи, в опитите си да утвърдят своята независимост и индивидуалност. Да отглеждаш второкласник изисква търпение и предизвиква главоболие, но след особено тежък ден, те все още искат просто прегръдка, сякаш са още на 2 и обичат да се гушкат с мама и тати.
