чистене

Докато приключваме вечерята, всяка вечер съм свидетел на едно – единствено действие – миграция от задълженията вкъщи. Всеки ден наблюдавам как моите деца се разпръскват по различни краища на къщата, досдъвквайки остатъците от чинията си, а съпругът ми се настанява удобно на дивана пред телевизора.

Аз, естествено, стоя на поста си в кухнята, където се чувствам като дежурна 24/7, по цял ден всеки ден, готвене, сервиране и после вдигане на масата, накисване и търкане, изсушаване… и докато е дошло времето за още едно хранене и омагьосаният кръг започва отначало.

Когато го осъзнах, усмивката ми просто изчезна

Започнах да си мисля. Нямали да е по-бързо, ако всички се заемем да почистим тази каша след храненето, за да можем после всички да си почиваме заедно? И го изкрещях.. “Момчета. Помогнете ми с почистването!”

Няма отговор. Децата вече са се заели с нова доза игра, а съпругът ми, усещайки, че ядът ми вече е достигнал лимита на търпението ми, промрънквайки казва: „Хайде деца, нека всички да помогнем на мама!“

И тогава осъзнах, че зад невинното изказване на мъжа ми стои една много погрешна гледна точка, а именно, че помагат на “мама”. Мама ли изяде всичките тези чинии с вкусна храна? Ами не, ама мама ги сготви и сервира, а после и отсервира..

Не, скъпо мое семейство, чиниите не са на “мама”.

Заради това и почистването на дома не трябва да се възприема, като действие, в помощ на мама. Да, може да съм в майчинство, тъй като имам трето бебе, но това не означава, че домакинската работа е по-маловажна, от която и да била друга работа. И това, че съм жена, не означава, че ми е писано да върша цялата домакинска работа.

Въпрос на избор е.

И поставих въпроса на масата така, както сервирам – със замах. Или ми помагате, или спирам да чистя, готвя, пера.. Да ви видя тогава как трима мъже ще се оправяте.

Имаше ефект. Този път си казах всичко, което ми тежеше. През следващата седмица, когато молих съпруга ми да прибере прането „заради мен“ или инструктирах децата ми да прахосмукират килима в хола „заради мен“ или си гълтаха граматиката и изпълняваха, без претенции, или казваха само “добре.

Дали мястото на жената е в кухнята, май бяхме пределно ясни

Те не бяха доволни. А на мен ми бе гузно, че абдикирам от задълженията си, като майка. Но поне осъзнаха, че всеки труд е труд, дори миенето на чинии.

Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com