На страницата за обществени консултации виждаме как 90% от мненията са против въвеждането на задължителната детска градина за четиригодишните
Проектът за задължителното предучилищно образование е на етап, в който получава повече критики от одобрение. Това в България не е феномен, тъй като отпор към такива мащабни промени винаги има и ще има, но може би щом такъв огромен процент не искат задължително да пращат децата си на детска градина, има проблем в системата, а не някъде другаде..
Нека погледнем статическите данни
В ЕС една четвърт от държавите членки осигуряват места за четири, пет и шестгодишните в детските градини. В доклад на “Евридика” (Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, 2019 г.) се почва, че децата в Европа са поставени в различните държави пред разностранни възможности и достъп до образованието, но се оказва, че най-добре интегрирания преход от предучилищно образование към първи клас получават децата в скандинавските страни.
От 2014 г. насам в България процентът на участие за децата на възраст от 4 години до задължителната училищна възраст – 7 години намалява.
Последните налични данни показват равнище на записване от 83,9 %, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС от 95,4 %.
Защо толкова ги хвалим скандинавците ли? В доклада на ЕС екперти описват, че в тези страни децата посещават само едно детско заведение до навлизането в училищното образование, предлагат качествена образователна система и имат висококвалифицирани специалисти. Освен тези скандинавски държави – Финландия, Исландия, Норвегия, с добра интеграция на децата в системата и последователни политики в тази насока могат да се похвалят и Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна Гора. България в тази класация е предпоследна..
В тези европейски страни се осигуряват и места за децата над 3 години, поне до 85-90%. Докато заложената цел на ЕС е 95% участие на децата между четиригодишна възраст и възрастта за започване на начално училище.
Именно за качеството на образованието става въпрос тук и то очевидно липсва
Точно тук е мястото да споменем, че проблемът е липсата на достъп до качествена среда и образование. Това споменават и в препоръка на Съвета на ЕС от 22 май 2019 година за висококачествените системи за образование и грижи в ранна детска възраст.
Липсата на добра база в детските градини – това е може би един от най-наболелите проблеми, срещайки се дори в големите градове, където се очаква да има по-голямо финансиране и по-добра сграда, прилежащ двор за игра и други интеракции за децата.
Но какво се оказва? Родителите са принудени да купуват играчки, като събират допълнително пари, децата не се извеждат достатъчно навън, дори да имат някаква база, а тези с хубав двор и катерушки, се случва да отказват допълнителни интеракции на децата, заради липса на достатъчно персонал. Именно такъв отпор видяхме при публикуването на наредбата, която ще вкара зеленчукова градини в детските забавачки до няколко години. Според родителите директорите на детските градини масово отказват да разнообразяват учебната среда и бягат от новости, макар това да са добре забравени методи.
Но да кажем, че има градини с добри бази, но ще се съгласите с мен, че няма места за всички четиригодишни в София
7146 деца останаха на опашката след първо класиране през май 2019 г. в София. На останалите класирания бяха обявени общо 3500 свободни места, което остави към 3600 деца само с избор за частна детска ясли или градина. От тези деца без място в градината по-голямата част са до четиригодишна възраст.
Да направиш със задължителен характер една услуга, която няма да е достъпна за определен брой деца в София, е абсурдно. Заради това министерството дало буферен период от две години, в които да се построят нужните градини и да се осигури достъп за всички деца в детските градини
“В срок до началото на учебната 2022/2023 г. общините създават необходимите условия за осъществяване на задължителното предучилищно образование по чл. 8, ал. 1 на децата на 4-годишна възраст в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове по прилагането му”.
Но самото министерство се е презастраховало с уточнението, че това се прилага за децата, които навършват 4-годишна възраст в съответната календарна година, но само в населените места и общините, които са осигурили условията за осъществяване на задължителното предучилищно образование в съответствие с изискванията на държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
Дори са допълнили, че общините ще трябва да го съгласуват с родителите. Това означава, че правим задължителна детската градина за четиригодишните в градове, в които така или иначе има места и достъп до качествена среда – по-малко деца и повече пространство за игра.
Значи тук по логиката на документа ще изключим София, тъй като за две години общината няма да се справи с това предизвикателство да построи достатъчно детски градини за всички деца. Да не споменаваме, че модерни квартали като Манастирски ливади не могат да се похвалят дори с наличието на детска градина, камоли за свободни места…
Пренаселените групи затрудняват достъпа до качествено образование
Групи с по 35-40 деца, с това се срещат всекидневно учителите от столичните детски градини, а ви гарантирам, че в този случай няма по 4 квадратни метра за децата, да не говорим за заложените 5 кв. м в нова наредба на МОН. Съответно осигуряването на индивидуална грижа за всяко дете, както и нуждата от игра навън, която в някои градини изобщо липсва при условия под 15 градуса, е именно Параграф 22. Не само заради липсата на достатъчно педагози, а говорим за какъвто и да е персонал, за това, че двама учители гледат 40 деца…
Остават въпросите как ще се осигури достъпа на деца в населените места, където няма детски градини? За тях ще има изключение ли? Или за две години ще ни “обзаведат” с нови сгради?
Опит за интеграция на ромите..
Държавата ще подпомага заплащането на такси за ползване на детски градини, дължими от родителите, които нямат възможност да ги заплатят, като средствата ще се предоставят на общините. Тези уязвими групи не са ли точно ромските семейства? Може би заради това го правим? A дискриминираните деца, на семейства над този минимален доход, ще трябва да дирят бележки от личния лекар, за да прекарат малко време вкъщи. Където им е мястото – при мама и татко.