Децата с хронични заболявания са тема, която трябва да се засяга често и с контруктивен диалог, за да им се предоставят най-добрите медицински грижи, от които имат нужда те, особено в детските заведения.
На 11 април, четвъртък, в курорта Албена ще се проведе кръгла маса организирана от Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Българското национално сдружение по детска ендокринология и Варненско дружество по детска ендокринология.
Форумът е посветен на грижата за децата с хронични заболявания в детските заведения и училищата и липсата на адекватна подзаконова нормативна уредба в тази област.
На нея са поканани представители на МЗ, МОН, Националното сдружението на общините в и пациентски организации. Гост ше бъде проф. Гун Форсандър от Швеция – автор на европейските гайдлайни за грижа за децата в диабет в училише и участник в създаване на система за грижа в Швеция.
Ще бъде представен и опитът на Община Варна, която от 2019 г. е осигурила средства за обучение на медицинския персонал и изготвяне на индивидуални планове за грижа за децата с диабет и редки ендокринни заболявания.
Срещата ще е възможност освен да се почерпи чуждестранен опит и да се обсъдят бъдещи действия за установяване на система за грижа от всички участници в процеса – лекуващите лекари, общините като работодатели на медицинските специалисти, градините и училищата като място в което се случва тази грижа.
Но защо Министерство на здравеопазването не е потвърдило участие във форума? А точно то трябва да участва най-активно в разрешаването на проблема?
В брой 98 на „Държавен вестник“ от 2016 г бе обнародвано приетото изменение и допълнение на чл. 120 от Закона за здравето, което засяга осъществяването на подпомагащи здравни грижи в здравните кабинети на детските заведения. Промените влязоха в сила в сила на 1 януари 2017 г. Казано накратко, създаде се законова възможност в тези кабинети да се осъществяват дейности по подпомагане на процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания, назначено от лекар от лечебно заведение.
Организацията и дейността на здравните кабинети в детските ясли, детските заведения и училища са уредени в Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата,и в Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, издадени от министъра на здравеопазването.
Това, което притеснява организациите е, че вече над 2 години от влизането в сила на промените в чл. 120 от Закона за здравето, Министерството на здравеопазването не предприема каквито и да било действия по приемане на промени на индивидуализираните по-горе две наредби, касаещи детските ясли, градини и училища в съответствие с промяна в Закона за здравето.
Става въпрос за деца с хронични заболявания, които нямат друга пречка да посещават тези заведения, освен невъзможността сами да извършат подпомагащи медицински грижи, които иначе извършват техните родители в къщи – например поставяне на инжекция инсулин, смяна на памперс, катетри при децата със Спина бифида, даване на медикаменти и/или други подобни действия, които не представляват каквато и да е трудност или прекомерна грижа от страна на медицинския персонал в съответното заведение.
От медицинска грижа имат нужда децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална недостатъчност, различни алергии и други заболявания
На практика, въпреки че детските ясли, градини и училища в България са може би най-добре обезпечените откъм медицински персонал заведения в сравнение с другите страни-членки от ЕС, все още за децата с хронични заболявания, изискващи медицинска грижа е обективно невъзможно да посещават ясли и градини, а посещаващите училище деца се грижат сами за себе си, доколкото могат, без да разчитат на медицинска помощ.
В отговор на жалба от неправителствени организации през септември 2018 г. Министерството на здравеопазването отговаря, че и сега съществуващата нормативна уредба задължава медицинските специалисти в яслите, градините и училищата да полагат такива грижи. Тази информация обаче е адресирана само до пациентските организации подали жалбата за бездействие и до две телевизии.
За разлика от здравното министерство, образователното е предприело действия и е изпратило писмо до регионалните си структури с указания да се оказва медицинска грижа. Писмото остана без особени последствия, тъй като работодател на медицинските специалисти са общините, а не детските и учебни заведения.
За да се промени ситуацията, трябва да бъде променена подзаконовата нормативна уредба, да бъдат изготвени индивидуални планове за грижа, както и да се провежда обучение на медццинския персонал
Организациите считат, че бездействие по отношение на болните деца трябва да спре. Очаква се след публична дискусия с всички участници в процеса Министерство на здравеопазването, като отговорна за това институция да изготви подзаконова нормативна уредба, която да уреди реда, задълженията и отговорността на медицинския персонал в детските ясли, градини и училища по отношение децата с хронични заболявания.
