Първо дете на българката
Първо дете българката ражда на 27 години. В София, обаче, жените раждат средно след 29-та година, а в други части на страната жените стават майки на 23 години. Това показва статистика на НСИ за 2016 г.
Отлагането на раждането във времето не е добра опция, тъй като жената след 25 години започва да губи яйцеклетки. А след 45 години шансът бебето, което се ражда, да е без проблеми и увреждания, е много малък. Въпреки това, българките са най-младите майки в ЕС, според друга статистика.
64 984 новородени през 2016 г.
Новородените през миналата година са с 966 по-малко от тези през 2015 г. През 2016 г. са се родили повече момчета, като те са с 1766 повече от момичетата.
Раждаемостта е най-висока в Сливен и София, следват ги Варна и Бургас, а най-ниска е във Видин.
Националната статистика показва, че тенденцията е все повече деца да са извънбрачни. Започнала от 1991 г. насам, през 2016 г. броят на извънбрачните деца заема 59% от всички раждания в страната. Но при по-голямата част от децата бащата ги е припознал. Което означава, че детето расте в семейна среда.
С всяка година се удължава средната възраст на сключване на първи брак, като българката е склонна да се омъжи на 28 години, а младоженецът е средно на около 31 години. Увеличават се и разводите, като за година броят им е със 120 повече от 2015 г. Бракът трае средно по-малко от 16 години.
Лоша тенденция е, че живородените деца намаляват за година с 966, като заемат 99,3% от всички раждания.
Както хубавите, така и лошите данни ни показват, че раждането е процес, който се отлага във времето, било то заради липса на финанси или лоша семейна среда. Но какво по-хубаво от това да увеличаваме статистиката в положителна насока – повече раждания, повече бракове и щастливи семейства. А как ли ще се чувства детето, когато има братче или сестриче?
