Коалиционният съвет предложи две скандални поправки в бюджета – първият ден от болничния да не се заплаща от никого, като до момента се покрива от работодателя. Другата идея бе държавата да поеме таксата на децата от 4 до 6-годишна възраст, които са от социално слаби семейства с доход от 363 лв. на човек за 2020 г.
Говорейки реално по въпроса няма как да се залъгваме, че това е гениална образователна реформа, която ще облекчи българското семейство с едно от най-големите приключения, а именно детската градина. Защото целта е да интегрират ромските деца в образователната система, като ги стимулират да не плащат такса и им осигурят места.
Да си говорим реално, за да има едно семейство по 363 лв. на човек, то и двамата родители трябва да са безработни и да са на помощи от държавата или да са в сивия сектор и да получават останалите си пари на ръка.
Кое българското семейство може да си позволи да не работи? А нима работещият българин има по-малка нужда от осигурено място и безплатна такса за детето си, спрямо безработния, който е на помощи от държавата?
Според шефа на Бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова за безплатните детски градини за социално слаби деца бюджетът ще трябва да отдели около 10 милиона лева. Но толкова струват само таксите на тези деца годишно. Не пресмятат нуждата от нови градини и персоналът в тях.
Управляващите забравят и проблема, че в София места за тези деца реално няма и няма как да се открият, ако общината продължава с такъв “бърз” темп да строи градини
С две дума идеята е пълен хаос, защото не може да казваш, че нещо е задължително, като реално няма как да се осигури ресурс. Да, именно педагози, логопеди и психолози са нужни в детските ясли и градини.
Може би върху това трябва да помислите, господа управляващи!?
70 млн. лв. всяка година за изграждането на детски градини също няма да реши кардинално проблема (това заяви днес образователният министър Красимир Вълчев), тъй като кой ще гледа тези деца?
Изобщо…положението е “няма такава реформа”.
