Много детските градини в страната вече имат практика да отварят врати за родителите и да им позволят да се включат в учебния процес като доброволци. По този начин настойниците ще опознаят добре работата в детската градина, както и възпитателите, на които поверяват децата си.
Това ли е начинът да се преодолее голямата пропаст между възпитатели и родители?
От една страна майките ще са по-спокойни да оставят детето си в среда, с която са запознати. От друга страна детето ще свикне, че родителите могат да влизат в детската градина, а това ще доведе до проблеми, когато се наложи то да остане само.
Адаптация в детската градина – мисията възможна
След нашумелите скандални записи как учителки обиждат деца доверието на родителите към детските градини рязко спадна. Не към всяка, разбира се, но родителите стават предпазливи.
В Благоевград вече практикуват успешно метода и двете страни – учителите и родителите са доволни от посещенията. Но какво остава за родителите, които наистина не могат да останат с децата си? И как всъщност се чувстват децата им при гледката на друга майка или друг татко в градината?
Може би е нужно да се въведе единен стандарт при посещенията, така че да няма ощетени, но и да има избор – да влезеш или не. Сега майчиното чувство задължава да се предостави най-доброто на детето, но докога то ще има нужда от зорък поглед над него?
А вие как процедирате в случая?
