Епидемия от скарлатина върлува в училища и детски градини, а притеснени родители сигнализирали в “Труд news”, че за учениците няма карантина и боледуват по няколко пъти. Коридорите на ДКЦ-тата в страната и кабинетите на личните лекари са препълнени от малки пациенти с висока температура и обриви.
Най-засегнати от скарлатина са децата на възраст от 1 до 9 г., които представляват 93,5% от всички заболели лица през януари-февруари 2023 година, съобщиха “Труд news” от здравното министерство.
По данни от Националния център по обществено здраве и анализи, за месеците януари и февруари, броят на регистрираните случаи от скарлатина в страната е 2 496, от които 27% при деца на възраст 1-4 г. и 66,5% – при деца на възраст 5-9 г.(виж графиката, б. р.).
Родители коментирали, че са много притеснени заради смъртни случаи във Великобритания, а педиатри обясниха, че причина за тях е късното лечение с антибиотик. Проф. Тодор Кантарджиев подчерта, че скарлатината не е тежко заболяване, стига още в началото да се приложи лечение с пеницилинови препарати.
“При клиничното проследяване на контактните лица се обръща особено внимание на преболедувалите, съмнителните и застрашените от ревматизъм, прекарали ставни възпаления и сърдечни смущения във връзка с предишни стрептококови заболявания, лицата с вродени сърдечни пороци, ексудативна или лимфатична диатеза”, заяви пред “Труд News” Илия Тасев, директор на дирекция “Опазване на общественото здраве и здравен контрол” в министреството на здравеопазването. По думите му Наредба №6 за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести, предавани по въздушно-капков път, предвижда пробите да се изследват бактериологично за бета-хемолитични стрептококи безплатно в РЗИ и на тях по преценка на лекуващия лекар и след консултация с лекари – специалисти по ревматология, кардиология и инфекциозни болести може да се приложи антибиотична профилактика.
Професор Тодор Кантарджиев: Има 40 пъти повече случаи на скарлатина, отколкото миналата година
Сезонът на скарлатината е в началото на пролетта. Мерките са известни на лекарите просто трябва да се спазват. Нищо опасно и нищо ужасно няма. От началото на годината има 40 пъти повече случаи на скарлатина, отколкото миналата година по това време, съобщи проф. Тодор Кантарджиев, съветник на Столична община по здравните въпроси.
“Причините според мен са три. Едната е изостаналото продължаващо обучение на лекарите, дефицитът на лекари, и това, че голяма част от лекарите за първи път се сблъскват с тази инфекция след пандемията. Второто е антибиотичната политика и правилното им използване. За последните две години от 18-то място по употреба на антибиотици станахме на второ място. Третото нещо са мерките, които бяха по време на пандемията”, подчерта проф. Кантарджиев.
“Всички останали контактни лица също могат да се изследват по преценка на общопрактикуващия лекар за носителство на Streptococcus pyogenes и при установено носителство да се назначи антибиотична профилактика”, каза още Илия Тасев.
Родители се оплакаха, че в много училища болните деца не са изолирани и не са малко случаите, в които заболяването се повтаря. При скарлатина няма изграждане на траен имунитет. Медици коментираха пред “Труд news”, че сегашната епидемия е заради липсата на каквито и да е противоепидемични мерки и отслабения имунитет след изолациите заради COVID-19.
Не се придобива траен имунитет
Скарлатината е остро заразно заболяване, което протича с температура, обща интоксикация, ангина, и дребно петнист обрив по кожата. Инкубационният период е от 1 до 10 дни. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити.
- Скарлатината се характеризира с внезапно бурно начало, като първите симптоми обикновено са кашлица, висока температура, болки в гърлото, повръщане, болки по тялото, главоболие и тахикардия
- Други общи симптоми на скарлатината включват:
- Повишена температура (около 39 °C)
- Силна отпадналост, главоболие и повръщане
- Силно зачервено и болезнено гърло; увеличени сливици, често покрити с гнойни налепи
- Обрив под формата на дребни червени петънца; появява се в слабините, сгъвните повърхности на крайниците разпространява се към гърдите, корема, шията
- Езикът е малиново-червен
Характерно за скарлатината е последващото лющене на кожата, включително на дланите и ходилата. Заболяването често причинява усложнения: синуит, отит, лимфаденит, артрит, менингит, възпаление на средното ухо, засягане на сърцето, на ставите и др.
Изолацията и лечението на болните се извършва в дома или в инфекциозно отделение в продължение на 10 дни от деня на заболяването. Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен.
Основен източник на инфекция са болните деца със скарлатина или с ангина/фарингит, които при кихане и кашляне отделят бактериите и заразяват възприемчивите деца. Затова спазването на описаните противоепидемични мерки са основните мерки за превенция на заболяването.
1. Покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне и кихане и изхвърляне на използваната кърпичка в коша с отпадъци;
2. Измиване на ръцете с вода и сапун и/или използване на дезинфектант за ръце;
3. Влажно почистване, дезинфекция на повърхности в помещенията и проветряване на помещенията;
4. Дезинфекция на предмети, използвани от болния и замърсени с носни и/или гърлени секрети.
Основна мярка в организираните детски колективи е и недопускането на деца с клинични прояви на заразно заболяване в групите, поради възможността за предаване на инфекциозни причинители, в т.ч. на Streptococcus pyogenes (причинител на скарлатина) на останалите деца.
