Допълнителната една точка, заложена в общите критерии за прием в детските градини в София, при наличието на брат и сестра, не е дискриминация. Това реши съдът по повод жалбата на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ , която бе подадена срещу общите критерии по т. 6, 7 и 8 наредбата за прием.
Критериите по т. 6, 7 и 8 дават по 1 точка предимство за деца с брат и сестра, посещаващи детска градина или училище, за деца близнаци или породени. Според сдружението ползването на тези критерии поставя в по-благоприятно положение една група деца, вследствие възрастта им и това, че към момента на кандидатстването имат брат или сестра в образователната система, а това само по себе си било дискриминация.
Те настояваха, че въпросните текстове противоречат на нормативен акт от по-висока степен – Закона за защита от дискриминацията, който не давал възможност с подзаконов нормативен акт да се въвеждат ограничения и привилегии при прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища.
Също така се твърди, че оспорените критерии по същество са дискриминационни, на основата на признаци „възраст“ и „лично положение“, тъй като семействата с едно дете са поставени на опашката без предимство.
Но според съда приложимостта на оспорените критерии е относима единствено когато има предходно приемане на дете в съответното заведение, което пък от своя страна не се е ползвало от предимствата по т 6, 7 и 8.
„Следва да има предвид, че т. 6 от критериите е допълваща т. 7 и най-вече т. 8 от критериите, противно на изложеното в жалбата. Именно критерия по т. 6 дава възможност в една и съща детска градина, училище да бъдат записани братя или сестри с разлика по голяма от две години“, пишат още в решението си.
„Оспорващите не са посочили характерен личностен белег на децата, получаващи предимство, тези, които считат, че са дискриминирани. От анализа на жалбата се установява, че претенцията е по отношение на деца на възраст между 1 и 6 години и наличието на брат или сестра близнак, или с разлика от две години, както и такива, които посещават или ще посещават детската градина или училище. Предвид изложеното по-горе тълкуване на разпоредбите на наредбата се свежда до дете (единствено) на възраст от 2 до 6 години или такова, имащо брат/сестра, с разлика по-голяма от 5 години, което следва да посещава детска градина.
Дори да се приеме, че е налице защитен признак, на база на който две групи деца са третирани неравно чрез въвеждане на оспорените критерии от наредбата, необходимо е да се установи, налице ли е и по-неблагоприятно третиране на защитаваните от жалбоподателите лица, спрямо “друго лице при сравними сходни обстоятелства”.
За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика”.
В крайна сметка съдът счита, че сравнение може да бъде правено вътре във всяка група деца, но не и между двете групи. Както и, че наредбата не съдържа каквито и да е ограничения за постъпване на деца в детски градини и училища, привилегии, що се отнася до първото (по-голямото дете). Съдът счита, че спорът, макар и да не е изрично заявен, се свежда до постъпването на дете в детска градина, според предпочитаното от родителите местонахождение, а не до принципната невъзможност за класиране на дете в общински детски градини.
За още материали и новини следете Официалната ни Фейсбук страница – https://www.facebook.com/DetskiteGradini/
Посетети ни и в Инстаграм –https://www.instagram.com/detskitegradini
