И тук изникват повече въпроси, отколкото отговори. Как ще се осигурят места за всички неприети деца, особено в София? Защо се прави тази промяна, към кои групи е насочена? Може би целта да е да вкарат децата от ромските семейства, да ги образоват, да са в системата? Ще подобрят ли условията в забавачките, че да ги правят задължителни?
Какво мислят родителите за идеята?
Детските градини се допита до родители какво мислят за идеята. Повечето засегнаха темата, че липсват условия в забавачките. Освен за игра, за спане, има огромна пробивна в броя възпитатели, които се грижат за децата през деня.
„Дори и да се подобрят условията, да се намали броят на децата в група, и се подобри съотношението на възрастни към деца (за мен абсолютен минимум е 1:10 – тоест ако групата е 20 деца, те да са постоянно с два възпитателя) и това е далеч от оптимално, но би било поносимо), аз пак съм против, тъй като смятам, че в ежедневието на децата присъстват твърде много структурирани дейности и твърде малко свободна игра. А последната е от ключово значение за развитието на социалните умения на децата, за емоционалното им съзряване и развиването на креативността им“, споделя Виктория Георгиева, която има тригодишна дъщеря.
Според друг родител (Вили) никой от желаещите да наложи задължителната предучилищна за четиригодишните до момента не успя да даде адекватен отговор на въпроса защо е нужно да има три години предучилищна и тя да е задължителна.
„Все още не са анализирали резултатите от задължаването на 5 и 6 годишните деца, дали това се е отразило положително или отрицателно и това призна и самия омбудсман“.
Децата ни не са опитни зайчета и отговори от типа “Защото такава е тенденцията” или “Защото в Дания, Швеция и Румъния правят така” са меко казано несериозни. Щом нищо няма да се промени в програмите защо да е задължително?
Друг довод е, че децата в първите седем години имат нужда от здрава семейна среда, а не да се институциализират, както и фактът, че МОН не ражда децата..
„Не случайно говорим за “първите седем”, това е времето което едно дете приоритетно прекарва със семейството си, с близките си и не виждам защо ако родителя има време и желание да му се посвети, това вместо да е поощрявано ще е наказуемо. В тази ранна възраст децата имат потребност предимно от сигурност, грижовна семейна среда, много обич, лично внимание, индивидуална работа и присъствието на значим възрастен, а не от институционализиране. Детството е само едно и дори да желае човек няма как да се върне назад и да направи нещата които е искал, но пропуснал. Точно за това да крадем от времето за игри на децата ми се струва изначално погрешно. За финал – децата се раждат във семейство, не ги ражда МОН?“.
„Децата на четири години не са все още достатъчно самостоятелни, те са много мънички, все още, за да бъдат задължавани. Да не говорим, че макар и не много, но все пак има такива, които не са се адаптирали. Би било жестоко спрямо тях да бъдат влачени насила някъде, където не искат да са“, споделя Елисавета.
Дава ли се избор на родителите да решават какво е най-добро за децата им?
Според детския учител Гергана Терзиева на първо място родителите трябва да имат право да решават сами кое е най-добро при отглеждането на децата им. А най-доброто не им се предлага в този момент. Към момента има по 30-35 деца списъчен състав в групите, което предполага много увреждащ здравето шум, много наситен въздух с вируси и бактерии.
Има стандарти за обем на помещенията, за 4 кв. м. площ на дете и т.н., които от години не се спазват и не се проверяват от РЗИ.
„Средата в градините е организирана така, че детето седи на пластмасово столче през по-голямата част от престоя си там. Като започнем от ранното сутрешно ставане, което отвсякъде погледнато е дистрес, престоят от най-малко 10 часа (а градините работят 12 часа с деца, така че за някои деца този престой е 12 часа), откъсването от семейството, с което може да контактува 2 часа вечер, нуждата от непрекъснато спазване на режим, шумът и понякога нелюбимата храна, не могат да се нарекат комфорт за детето. Ако в групата има и деца със СОП, което е факт почти навсякъде, те отнемат вниманието на персонала изцяло и често децата остават без нужното наблюдение“. допълва тя.
„От друга страна е качеството на образование. В нашите условия на смяна е един учител с много деца. Дори да е фокусник, не е в човешките му възможности да работи нормално, а за индивидуален подход при развиване на детето, може само да се мечтае.
Ако семейството има възможности да осигури индивидуално обучение и възпитание, не трябва да му се пречи.“
Според родителя Антонина Кенова на първо място е нужно подобряване на средата – повече персонал, всекидневно излизане навън, повече СВОБОДНА игра, по-добра храна, включително и до 20 деца в група по списък, както и осигуряване на места, връщане на петгодишните от училище в градините и евентуално след това има смисъл да отворим темата за задължителност.
