От страницата на Слънчогледи – училището за родители. То се родило през февруари 2016 г. и вече няколко години ви подкрепят и подготвят за вашите първи стъпки в родителството. Вярват, че здравите и щастливи бебета се отглеждат от спокойни и уверени родители. Информацията, която ви предоставят на обученията е полезна, практична и изцяло съобразена със съвременните препоръки относно бременността, раждането и отглеждането на бебе.
В последно време ми става все по-трудно да си практикувам професията, защото тя изисква основно да убеждавам родителите, че децата им са здрави, ок са, и всичко е наред. Че нямат нужда от изследвания за хиляди левове, че се развиват в норма, че наддават в норма, че са нормални, здрави деца…
И в тоя ред на мисли се чудя
What the F happened to benign neglect?
Какво се случи със здравия разум?
Като чуя въпроса “на какъв специалист да заведем детето?”, вече ми се изправят къдравите коси.
Представете си пещерно бебе. Биологично погледнато ние все още сме в голяма степен пещерни хора. Пещерната майка кърми, носи, не го води на детска консултация, на ортопед, не му изследва В12, захранва го с каквото има, не му изгражда режим, не му брои минутите на дремките, не го тества за алергии, не му изследва чревен микробиом, и още сто други неща, които сме склонни да причиним на бебетата си от 0 до 12.
Ся, аз нямам никакъв зор да се връщаме в пещерите и да се отказваме от достиженията на цивилизацията. Чудесно е, че има ехография на тазобедрени стави, профилактични изследвания, научно базирани препоръки за ранно детско развитие. Важното е да се употребява здравият разум.
Аз не знам на какво се дължи повишената родителска тревожност през последните 2-3 години, имам някакви хипотези, ковид е една от тях, но далеч не само. Имам чувството, че ежедневно плуваме в някаква масова психоза, в някакви отвсякъде дебнещи опасности, в някакви измислени диагнози, базирани на страхове, подхранвани от добре разработени бизнеси. Специалистите по всякакви патологии изкарват чудесни пари от родителите.
Знаете ли какъв е проблемът?
Проблемът е, че всичко това е за сметка на децата. Децата, които свикват, че всяко нещо, което правят или, недай Боже, НЕ правят, се патологизира. Децата, които няма да имат никакво доверие в телата си, защото експертизата за тях е аутсорсната на специалистите, някой друг, който да им казва дали това, което усещат, е “нормално”. Децата, които ще интернализират страховете на родителите си и ще ги превърнат в отправна точка за взаимодействията си със света.
Жал ми е за родителите.
Обаче повече ми е жал за децата.
Следващия път, когато решите да ги заведете на лекар, за да успокоите тревожността си, заведете ги на Витоша. Не се притеснявайте, притесненията около децата никога няма да свършат, те са част от сделката. Следващия път, когато ви завладее паниката, че на детето му има нещо, и вие може да го пропуснете, спомнете си пещерното бебе. Човешкият род някакси е оцелял досега, но пък може ние да го затрием, защото сме си делегирали здравия разум на хора, които нямат нищо против да им платим едни пари.
Ако на детето ви *наистина* “му има нещо”, не се протеснявайте, няма как да не разберете… И тогава ще е хубаво да имате бърз достъп до специалисти, а не след месец-два, защото часовете им са заети от пациенти, които си лекуват тревожността с ходене на лекар, вместо на психотерапевт.
И да, давам си сметка как може да прозвучи това.
Разбира се, може да си мълча, да не въртя очи, и да ви пращам на изследвания за хиляди левове в лаборатории, които ми връщат 10% комисионна. Или пък може да взема да завърша психотерапия направо.
С други думи,
chill the F out и ме оставете да си върша работата.
