Може би до декември ще споменаваме думата адаптация и това не е случайно. Полемика във връзка с липсата на разработени модели за адаптация в детски заведения в София се породи в първите дни от новата учебна година. И разглеждайки темата обширно, прочетохме за един модел – “берлинският модел на адаптация”, който се прилага в Германия и в други Западни страни. Но тук сякаш звучи мираж. Затова потърсихме преподавател, прилагащ берлинския модел в българска детската градина и ви срещаме със Снежанка Калоянова, ДГ 192, която да ви сподели повече за него на практика.

Тук започваме с уточнение берлинският модел на адаптация е създаден и се практикува в яслена възраст, но моят гост започва да го прилага в детска градина.

„С колеги от няколко детски градини преминахме тази година курс на обучение във връзка с т.нар.”берлински модел на адаптация”. Проблем с прилагането му за нас, като добре подготвени специалисти, няма. Учителите в детските градини са висококвалифицирани, повечето имат дълъг стаж в професията и са с установени практически умения за адаптация на децата. Въпросният модел, обаче, е създаден и се практикува за яслена група и то в страна, където съотношението учител – деца, е коренно различно от установеното у нас. В Германия при приемането на децата в яслена група в продължение на един месец един учител е бил ангажиран за по час и половина само с едно дете.

Берлинският модел на адаптация е създаден и се практикува в яслена възраст. Защо ли?

„Тази година с колегата поехме първа градинска група, като “за да угодят на родителите”, както ни беше обяснено от обучаващите, берлинският модел трябваше да бъде приложен в условията на детската градина. Част от родителите изявиха желание за включване и за всеки от тях беше с изготвен план за прилагане на модела.

Децата, дошли за адаптация с родител, се чувстват комфортно, още повече, че престоят им продължава един час, като постепенно се увеличава отсъствието на родителя. Какво се случва, обаче с останалите деца? Те виждат деца сгушени в мама, тичащи при мама, когато се чувстват застрашени, оплакващи се на мама, когато не могат да получат желаната играчка…И деца тръгващи си от детската градина, след като само са си поиграли.

Със сигурност берлинският модел на адаптация се отразява добре на децата и най-вече на техните родители. Всеки от тях е чул неведнъж истории за малтретирани физически и вербално деца в детските ясли и градини и иска да се увери с очите си какво точно се случва там.

Основният проблем идва след като адаптиращото се дете си тръгне след едночасов престой с родителя си. Тригодишното дете няма изградени механизми, за да си обясни и приеме случващата се несправедливост. Деца, които са идвали в градината спокойно, започват да тъгуват и страдат за родителите си. И така, до приключване на адаптационния период, имаме 3-4 сравнително спокойни на фона на 15-20 стресирани деца.

И резултатите са налице – несвикнали на раздяла с родителите си деца и обвиняване на квалифицирани специалисти в нежелание за работа.

Свидетели сме на многократна промяна на учебната система като цяло в образованието. Не веднъж децата от предучилищна възраст до завършване на гимназия са подлагани, често в движение, насред учебната година или насред прогимназиален етап, на кардинални промени в начина на обучение и/или оценяване. Това е свързано с поредния експеримент за прилагане на чужда, вярно – работеща, но в различни условия, система. Потърпевши са, за съжаление, децата. И резултатите от това лутане из работещите по света образователни системи и опита им за прилагане у нас, са налице.

Говори се за уронване престижа на българския учител с всички последици от това, но всъщност проблемът започва с демонстрация на недоверие в неговата професионална подготовка и личностни качества и умения.

За да бъде приложен даден модел, би трябвало да се започне с полагане на основите за него.

Неслучайно се харесва берлинският модел, той дава чувство за сигурност и спокойствие у родителите и децата

Германският народ е известен със своята дисциплинираност и спазване на установения ред. У нас се демонстрира желание за въвеждане на ред, но спазването му е избирателно и според разбиранията на всеки индивид.

Въпреки включването на детската градина в модела и изготвянето на индивидуален план за адаптация, той не се спазва от родителите.

Не сме във война с родителите, напротив, колкото по-бързо разберат, че им помагаме и целта ни е обща, толкова по-лесно ще се получават желаните резултати

detskitegradini.com
Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com