Oт групата Детски ясли и градини София
“Всяка година хиляди деца в София остават неприети в ясли и голям брой – и в детски градини. Добре познато ми е това усещане детето ти да гледа през оградата на някоя ДГ към площадката вътре (често безлюдна, но това е друга тема) са ми крайно познати и реакциите към тази несправедливост, в която местата се разиграват с лотария, обещания летят от година за година и най-вече около избори, и после някак се забравят, трупат с годините, и… нищо.
Фандъкова става ресорен кмет през 2007 година и още оттогава може да се проследи непрекъсната нишка с обещания да разреши проблема. Само че през 2009 в общината е имало 210 ДГЯ, и броят им досега не се е променил значително. Ремонти, няколко нови и преустроявания, проблемът си остава нерешен, защото нещата се правят на парче и скъпо – строителството на нови детски градини още преди 2-3 години вървеше при цени на кв.м. като за луксозно строителство. Само че и тогава се ядосвахме по 100-200 души и не бяхме важни.
Е, с годините поне системата стана честна и спряха влизанията “по втория начин”, но пък сега се случва учители да си избират деца в детската градина и предучилищните групи, което е друга тема.
Но за какво се ядосват родителите? Ми за грешните неща.
Първо и преди всичко искам да кажа, че раждаемостта в София поне от 2011 година насам е стабилна и дори намалява, вътрешната миграция при групата 0-9 години дори е била отрицателна между 2017 и 2020 година и по принцип е незначителна (максимум е достигала 1000 деца, от които на възраст 1-4 години са едва 30%). Пиша го, защото ми прави впечатление, че едно от първите неща, за които се ловят родителите, е колко души от провинцията им били заели местата.
Ксенофобията на т.нар. кореняци не е нещо нечувано, но когато говорим за местата в детските градини, бързо достига сериозни нива, а е напълно неоправдана. С годините раждаемостта в града пада, а на мястото на изселилите се в посока чужбина разбираемо идват други хора. Ако не идваха, то и икономическото значение на града щеше да се свие.
Често срещан е аргументът с “аз откога плащам данъци”, но той също е маловажен, тъй като ДГЯ не се субсидират от общината, а от МОН и централния бюджет, а и местните данъци са малка част от бюджета на общината по принцип (дофинансира се богато от централен бюджет). Встрани от това – данъците ни са ниски, особено за жилища, които не са прехвърляни скоро, и “приходящите” генерират повече данъци чрез наеми или покупки и вече повишената такса прехвърляне. А и сериозно, ако ще се замеряме с данъци, то нека тогава по-имотните да получават повече права, един вид – аристокрация?
Онова, което не се случва вече дълги години, е ВСИЧКИ тези десетки хиляди засегнати родители, баби и дядовци, ДА СЕ ЯДОСАТ.
Столична община не прави достатъчно, и ако в рамките на година-две-три е нормално да не се очакват сериозни промени, то тук говорим за 16 поредни години плътно управление на един и същ човек, който ВСЯКА година е обещавал да разреши проблема. За 16 години сградният фонд на София е нараснал в пъти, публичният – училища и детски градини, едва е мръднал.
Кой е виновен? Шепата заселили се с родителите си деца?
Ядосайте се, без да си го изкарвате на другите граждани. Също като вас, и те са жертви, и би трябвало да разрешавате проблемите заедно. Най-малкото, защото мрънкането колко хора с диалект имало и как приемали украинчета, няма да промени нищо, дори да си избирате най-фашистките партии у нас.
Снимката е илюстративна и взета от група за детски градини. Графиката е по данни на НСИ”.
