Детските градини представят новата книга Aдаптация в детската градина, автор на която е Цветелина Зидарова. Тя ни споделя тайни от кухнята и умело разказва как да се справим като родители с този период
“След 10 години работа като специалист по трудностите в адаптационния процес, мога ясно да очертая различните светове, както и причините за това неразбиране. С моя съдружник, изградихме адаптационна занималня, в която да подготвяме децата за детската градина, защото не само плачът е важен. Той спира, но онова, което се случва след това може да е по-трудно поправимо. Понякога дори и 20 години по-късно. Адаптацията не свършва само с лесното влизане в детската градина, а с успешния процес на социализация”
Цвети, разкажи ни защо реши да издадеш книга на тази тематика?
Работя със семейства, на чиито деца им предстои адаптация в детската градина от почти 11г. Също така в 7 от тях консултирам и подпомагам, както семействата и децата, така и персонала в детската градина, където работя.
Много ясно се открояват общите трудности, пред които се изправят родителите на децата с тежка адаптация. Време беше да систематизирам тази информация в нещо като помагало, за да не се налага да говоря едни и същи неща на различни консултации. Така се роди и идеята. Точно след поредната консултация на едно семейство си казах, че ще седна да опиша нещата, за да може да им ги давам да четат и след това да се срещаме само за допълнителни въпроси.
Защо точно тази тема, а не друга?
Това е „моята” тема. Темата на живота ми. Аз самата съм имала трудности с адаптацията в детската градина.
Пазя лоши спомени от този период. Да не кажа кошмарни. Трудностите не свършват със спирането на плача или със завършването на предучилищната степен
Процесите на адаптация, приспособяването към една нова социална среда, са основополагащи за човека, за начина, по който се социализира, общува, приема себе си. Аз отворих тази тема чак на 23 години, когато моята майка почина. Тогава се появиха паник атаките, които се оказа, че много приличат на състоянието на страх, когато оставаш сам в детската градина.
Но тогава си малък и някак е „нормално”. Моят баща изигра много важна роля, когато в един много истински разговор ме попита „Какво искаш да правиш? Какво те влече? Ако имаш една седмица без никакви задължения, какво би правила?”. Най-интересното беше, че тези въпроси ме заведоха право към психологията, семейното консултиране и към детската градина. Но вече в нова роля. Буквално трябваше да мина през целия процес отново, но вече през очите на опита и знанията.
Така се роди идеята за Адаптационната занималня, след това и желанието целият опит, който съм натрупала от този проект да се пренесе в детската градина
Какво е най-важното, което родителите трябва да знаят за адаптацията в детските градини?
Че това не е просто „тръгването на детето на градина”. Не става въпрос да му поговорим малко колко е хубаво там и как то ще си намери проятелчета. Това е много важна трансформация, много ключов етап, промяна, напасване към нова среда, изграждане на умения за социализация и най-вече – това е промяна на цялото семейство.
Мама тръгва на работа отново, което също е свързано с много емоции, страхове, трудности, чувство на вина или радост. Пренастройва се цялото семейство. За това е много важно да сме съзнателни за тези неща, за да можем да им отдадем нужното внимание и търпение. Важно е да се подготви цялата система.
Сподели ни една ключова хитрина, която да помогне на родителите в този процес.
Играта на криеница вкъщи, тренирането на „здрасти” и „чао” във всеки удобен момент като положителен опит – на площадката, когато таткото може да остане с детето, а мама да отиде за вода или солетки
Много са факторите – прочетете книжкката 😉
Какви са основните грешки, които родителите правят при адаптацията?
Природата е направила така, че всичко се случва плавно, със своите етапи и особености. Бебето минава през своите етапи на отделяне – плавни и постепенни. Отбиването от гърдата и захранването, прохождането, изграждането на умения да се обслужва и все повече да разбира, че е отделно същество, социализацията.
Една от най-честите „грешки” е прескачането на етапите. Детето още не е минало някои от задачите, а вече е на етап тръгвване на градина
То още суче или е нестабилно с прохождането, вече му се налага да е в нова среда и да умее неща, които още не е научило.
Щаденето на детето забавя усъвършенстването на уменията му. Родителите го пазят, носят, а след това изведнъж го водят на градина и искат от него да свикне на новото място. Същото е като казваме „още е много малък, още е много малък”, след това изведнъж му казваме – ”Вече си на 18 ТРЯБВА да можеш да правиш това”. Не може да го носим на ръце и да очакваме детето да проходи, нали? Детето има нужда да тренира крачетата и мускулите си, да експериментира, за да стане стабилно и да проходи. Така е и с адаптацията.
А какви са мислите на децата в този момент, според вас?
„Не съм готов”, „Страх ме е”, „Не ми харесва”. Децата не могат да кажат: „Не ми харесва тук, защото нямам умения да играя само, а само с мама”. Детето само реагира на страха.
Ако вас ви сложат изведнъж в непозната среда, ако тя е много различна и непозната – вие ще се притесните, ще се уплашите, че няма да се справите
Каква е ролята на възпитателите в този етап?
Да подпомогнат прехода на детето, да са търпеливи към това, че детето идва от друга, различна среда. Да не изискват рязко, а да следват детето и да въвеждат новите условия плавно. За мен родителите и възпитателите трябва да вървят заедно, защото те са носителите на знанието за двете среди.
Само ако има добра комуникация, ясни правила, разбиране и сътрудничество, те могат да направят плавен преход, да моделират средите така, че детето да не усети тежки разлики. Реалността се дава по малки лъжички всеки ден!
Четете още за адаптацията в детските градини тук
