Споделяме текста на Таня Петрова, майка на дете със специални образователни потребности (СОП), което посещава Детска градина „Мир“
Казвам се Таня Петрова и съм майка на дете със специални образователни потребности (СОП), което посещава Детска градина „Мир“ в град Пловдив. Днес ви пиша, водена от болка, обида и притеснение за бъдещето на нашите деца, за които тази градина се е превърнала в дом и символ на надеждата.През последните пет години, под ръководството на директора г-н Генчо Биволарски, нашата детска градина се превърна в място, където Законът за приобщаващото образование (ЗПО) не е само на хартия, а се прилага ежедневно. Благодарение на неговата отдаденост и професионализъм, разполагаме с плувен басейн, физкултурен салон и отлично поддържана материална база.
Това е една от малкото детски градини в България, където децата със СОП са не просто допуснати, а истински приобщени и уважавани.Като майка на дете със СОП, преминала през горчив опит в други детски градини, мога да заявя с увереност, че ДГ „Мир“ е правилното място за сина ми. Екипът тук – от педагозите до психолозите – работи неуморно, за да създаде среда, в която децата ни се развиват, чувстват се щастливи и приобщени. За година и няколко месеца синът ми направи забележителен напредък, благодарение на тези хора и визията на г-н Биволарски.
Но през декември 2024 г., в резултат на конкурс, организиран от община Пловдив, на директорското място бе класирана непозната за нас дама от Русе – Таня Тодорова. Новата директорка все още не е започнала работа, а това е реакцията на родителите към случващото се.Шокирани сме, защото, когато обстановката в детската градина е почти идилична и всички сме доволни, общината провежда конкурс по много съмнителен начин. Вече започват съдебни дела за изясняване на истината, но това може да отнеме години. Компетенцията на доказалия се за пет години директор г-н Биволарски е поставена под съмнение и идва неизвестната Таня Тодорова.
Доволни сме от работата на нашия директор и искаме той да продължи да управлява градината.Аз лично многократно съм звъняла на телефона на заместник-кмета по „Образование“, но никой не вдига. Попълних няколко формуляра за срещи с кметовете, но до момента нямам никакъв отговор. Други родители споделят същото – всички сме игнорирани, и никой не желае да разговаря с нас. Общественото мнение е потъпкано, а диалог с институциите е невъзможен.Като майка на дете със СОП имам сериозни притеснения дали Законът за приобщаващото образование ще продължи да се спазва. Почти никъде в България това не е практика, а вече имам горчив опит от други детски градини. Директорът е ключовата фигура, от която зависи дали този закон ще бъде прилаган. Ако липсва необходимият морал и професионализъм, децата със СОП биват изолирани, тормозени, дори физически малтретирани, защото „пречат“.В подкрепа на г-н Биволарски организирахме подписка, която съдържа 136 подписа, събрани само за три дни (сумарно три часа). Същата седмица средната дневна посещаемост в градината беше 158 деца, според официалната статистика, която се подава ежеседмично от детските градини в общините.
Персоналът на ДГ „Мир“ също е внесъл подписка в подкрепа на г-н Биволарски, но аз нямам достъп до нея и не мога да я приложа.Нашият въпрос е прост: защо се налага промяна там, където всичко работи отлично? Защо трябва да заменим доказал се професионалист с неизвестна личност? Защо мнението на родителите и персонала не се взема предвид?ДГ „Мир“ не е просто сграда. Тя е дом за децата ни. Тя е мястото, където децата със СОП се чувстват равноправни, приети и обичани. Затова отказваме да мълчим и да оставим това място да бъде разрушено от нечии съмнителни решения.
