„Задължителният сън в градината след тригодишна възраст няма никаква научна обосновка, не се практикува в западните страни и единствената причина, която намира за присъствието му в градините в България, е удобството от двата тихи часа за персонала на градината…“, коментира психологът и консултант по детски сън Мария Йонова коментира пред БНР темата за задължителния сън в детските градини в България.
Темата наскоро бе засегната по повод новината, че няколко учебни заведения в Пловдив изпробват нов модел, който дава повече свобода обедният сън да отпадне, ако семейството реши.
Мария, която е собственик на Unicorn Baby – Консултации по детски сън гостува в предаването на БНР Пловдив заедно с Цвети Христанова, която е създател на Оммм Позитивно Родителство и в момента споделя и опита в детските градини в Нидерландия.
“Тук няма възможност, ако детето е навършило 4, да спи следобедна дрямка, защото реално на тази възраст започват предучилищно обучение. Дори и по-малките не ги притискат, а тези, които не желаят да спят играят тихи игри”. Според Цвети когато едно 4-годишно дете спи следобедна дрямка, е нормално да си ляга след 22 часа вечерта, но родителите масово се оплакват, че децата са буйна и превъзбудени, а ако успеят да си легнат по-рано, това съвпада с нормалните цикли на съня. “Някои деца имат нужда от тази дрямка, но някои нямат, но на тези деца не им се предоставя възможността да играят тихи игри”, споделя Цвети от Оммм Позитивно Родителство.
И така след повдигането на обществен интерес по темата „за“ или „против“ на нашата платформа Детските Градини – относно задължителния следобеден сън на децата в детските градини и в резултат на проучване направено сред повече от четири хиляди родители, се оказва, че 75% биха искали да имат право на избор детето им да не спи в градината, а по-малкия процент предпочитат системата да остане непроменена.
“Трябва ли да се предостави избор? Ние сме твърдо ЗА, защото след 3-4 годишна възраст дневният сън при децата става напълно излишен и разстройва вечерното заспиване, правейки го дълго и трудно. Той се заменя от тихо време за почивка без сън. Заради дневната дрямка детето е ощетено от ценния вечерен сън, който подпомага имунитета, правилното развитие, растеж, спокойното поведение и общо здравословно състояние.
Трудните и дълги приспивания вечер, за които клиентите ни споделят, са най-честия проблем на възрастта след 3-4 години и в почти 100% от случаите причинител е излишната дрямка. Ние също сме минали през това като родители.
В много страни следобедният сън не се практикува след 4-годишна възраст. Аргументът „винаги е било така“ спира да работи, когато няма никаква научна обосновка за нуждата от следобеден сън. Промяната ще е трудна и ще отнеме време да се променят нагласите и организацията в градините, но преди всичко трябва да започнем да говорим по темата”, споделя Мария.
Мария Йонова има опит в работата със стотици родители и деца не само в България, но и в чужбина, и наблюдавайки една закономерност, която е типична за нашата страна, смята, че е време да й се обърне внимание.
Самата Мария Йонова сподели още направени изследвания в тази посока, които категорично сочат, че късното лягане и преумората имат пряка връзка със спад в имунитета, нарушено внимание, поведенчески проблеми (включително прояви на агресия), склонност към затлъстяване.
Дали е възможна промяна в системата, Мария Йонова е склонна да вярва, че отговорът е да, тъй като пак от нея разбираме, че в няколко детски градини в Пловдив вече е въведено правото на избор за следобедния сън, което от своя страна улеснява родителите на деца, които нямат потребност да спят два часа на обяд, и едновременно с това, влияе благотворно и върху самите деца.