Ели Мантовска ни е гостувала няколко пъти с темата за адаптацията в детската градина и силните детски емоции. Тя е майка на близначки на 10г и момче на 6г. Ели е дипломант-магистър по Психология на развитието, консултант-психолог в столичен детски център и психодрама и семеен консултант в супервизия. Ели е съ-автор на „Сладки думи“ – обучение за проговаряне и общуване с малкото дете. Поканихме я да ни сподели идеи за игри, с които да насърчим речта.
Първите думи на детето са най-сладки за нас.
„Сладки думи“ е създаден с грижа за всички родители на проговарящи деца, които търсят:
⭐️ Удобно място с подредена, надеждна и лесно разбираема информация за развитието на речта, говорните умения и общуването с малкото дете
⭐️ Ефективни техники за стимулиране на проговарянето, основани на:
- над 50 научни изследвания от последните 15 години
- дългогодишния професионален опит и академичната подготовка на психолог и логопед (общо 35 години)
- адаптация към реалността на забързаното ежедневие с малки деца
- обратна връзка и подобрения от фокус група от 25 родители и над 30 деца
⭐️ Практични занимания за насърчаване на говорните умения, които лесно се вписват в ритъма на деня
⭐️ Вдъхновяващи идеи за игри и забавления, които подпомагат речевото развитие и обогатяват речника
„Сладки думи“ не замества индивидуалната работа с психолог или логопед, ако детето има нужда от такава подкрепа. Курсът обогатява набора от полезни инструменти, с които родителите могат да подкрепят своето дете.
И така, какви игри бих искала да ви предложа?
Повтаряне с усмивка
Ако детето все още изчиства изказа на някои думи, например, ако каже нещо като „тънте“ за „слънце“, вместо да поправим, може да опитаме:
„Ссслънце! Навън грее ссслънце! Днес има сссилно ссслънце.“
И ако повтаряме с леко преувеличение и усмивка, се обзалагам с вас, че детето най-вероятно ще опита да се включи и отново да каже думата. Така го насърчаваме детето да опитва пак, без натиск. А и защо само аз да ссссъссскам навън? Обещавате ли да опитате и да се включите с мен? Хайде заедно – може да се окаже много забавно и да предизвика смях. В най-малкото – нашия и на детето. А ако се усмихне и някой непознат – още по-хубаво!
Да преоткрием книгите
Дали и вие, като мен, вече знаете наизуст любимата книга на проговарящото ви дете? Най-малкото ми дете скоро ще е ученик, но и до днес мога да рецитирам „Чудовището Бу обича да яде“ – любимата му книга между първата и втората му година. Знам всичко ползи от многократното четене на една и съща книга:
- Повтаряйки познатите думи от книжката, затвърждаваме невронните връзки в мозъка на детето, създадени от чуването на едни и същи думи
- Обогатяваме и подсилваме речника му, усета му за езика (от запомнената подредба и ритъм на изреченията)
- Всеки път детето разбира още нещо за историята и героите.
- А защо децата искат все една и съща книга
- Четейки любимата книга с родителя, детето преживява много хубав момент на споделяне и на положителни емоции;
- Детето иска да съпреживява този момент отново и отново като препрочитаме същата история, разглеждаме същите картинки и оставаме в миг на споделено внимание.
И въпреки всичко, беше ми омръзнало! Затова, реших да си отправя предизвикателство! Например, вместо въпроси от типа „Къде е кучето?“, реших да изпробвам с покани за разговор:
• „Погледът ми се спира на нещо червено…“
• „Какво ли вижда калинката?“
• „Я да потърсим нещо, което лети.“
• „Аз забелязвам едно нещо с точки…“
Добавям още една полза: този подход насърчава наблюдение, въображение и споделено внимание. И е по-забавен за възрастните.
Как да помогнем на детето да формулира фрази?
За да започне да изгражда фрази, детето обикновено използва поне 50 различни думи – включително глаголи. Тогава е готово да комбинира идеи, да разказва.
Как можем да го подкрепим?
• Да използваме самите ние кратки фрази:
„Няма вечеее!“
„Моля, ела.“
„Виждам… коте!“
• Когато детето каже една дума, например:
„Куче.“ …ние можем да добавим: „Кучето лае.“
• Да направим пауза. Изричаме нещо познато и изчакваме 5–10 секунди – това дава пространство на детето да се включи.
• Да използваме богата, преувеличена интонация. Това прави речта по-запомняща се, по-жива.
• И, с намигване и към мен самата – да не прекъсваме детето, когато говори, дори ако речта още не е напълно ясна.
Мисля, че всички ще се съгласим, че речта не се „учи“ по учебник. Тя расте в игра, в смях, в моментите на споделеност. Когато сме до нашето дете с внимание и нежност, всяка дума се ражда естествено. И става сладка.
Ако имате въпроси относно „Сладки думи“ – или както го наричам, моето четвърто дете – насреща съм.
