Реджо Емилия – един световнопризнат подход в образованието.
Какво е различното?
Това не е метод, а образователен подход. Това означава, че за да се прилага не са необходими специални материали, оборудване, курсове. Реджо представлява начин на мислене и възприемане на децата като равностойни личности, които имат мнение, интереси и светоглед, понякога много по-пъстър и мъдър от нашия.
Той споделя някои от методите на “Монтесори” и валдорфската педагогика, но се различава с това, че не е конкретен образователен подход. Подходът “Реджо Емилия” счита, че детето е компетентно, можещо, активно и непрестанно учещо се чрез взаимодействието си със средата и общността.
На децата е позволено да следват собствените си интереси, а учителите са изследователи, които слушат, анализират и надграждат процесите на учене всеки ден.
Учителите са партньори, равностойни партньори в изследването на света. Подобно на Италия след втората световна война (времето, когато възниква подходът Реджо Емилия), ние смятаме, че нашето общество днес има нужда да разтърси очакванията си към децата, да позволи да пречупи начина, по който гледа на тях като на “по-малки хора”
Този подход е модерен, иновативен и работещ – не само за децата. Цялото общество ще претърпи промяна, ако вместо да измерва постиженията на децата, инвестира в развитието на качества, отговорности и умения
Кое е най-ценното?
- Реджо е път към личностно израстване за всеки учител, защото променя начина, по който се свързваме с детето;
- Учители, родители и деца са партньори в образователния процес;
- Децата могат да следват собствените си интереси, нагласи и темпо и развиват вътрешна мотивация към ученето;
- Класните стаи могат да бъдат “третият учител”(след детето и учителят) – разнообразни, провокиращи въображението и общуването;
- Екипност: подкрепя се работата на децата в малки групи, с или без учител;
- Насърчава се творческият потенциал и свободата на учителите: те са по-скоро изследователи на детето, отколкото препо-даватели и разполагат с време да общуват истински с децата и да ги опознават;
- Търси се активна изява на децата в живота на общността чрез посещения на галерии, разходки, изследване на околната среда и проекти, свързани с града;
- Подкрепя се правото на детето да се изразява на “сто езика” – рисуване, моделиране, музика, движение, театър, танц, писане са само част от възможностите.
Какво да очакваме?
Подходът Реджо ни предлага една необикновена и същевременно изключително задълбочена перспектива към дигиталното и аналоговото.
През призмата на Реджо подхода ние виждаме детето в неговата сила – то идва на този свят, пълно с потенциал, а не като празен съд, който учителят трябва да напълни. Като възрастни, нашата задача е да създаваме среда, която да посреща децата с усещане за сигурност и приемане. Но как се случва това на практика? Как да се научим да виждаме и ценим детето в неговата същност и цялост? Как да се научим да чуваме и разбираме мисленето на децата и да изграждаме процесите на ученето спрямо него?
