Емигрира, за да живее по-добре детето й
„Искам да видите какъв е случаят с тази жена, с това дете. Кой е този ненормален администратор тези хора да ходят напред-назад, той не просто трябва да се уволни. Не може да ми го побере акълът. Гледах я, ревах като го гледах. Кой е този администратор, малко човечност няма ли. Какви са тези хора, заплати от държавата вземат. Малко човечност няма ли“, коментира гневно премиерът Бойко Борисов.
Майката се казва Красимира Обретенова.В интервю за Нова телевизия тя каза, че ще емигрира от България, за да може детето й с увреждания да получава адекватни грижи. Напуснала е родния Добрич само за да е по-близо до здравните грижи в София. Обаче не ги е получила и утре заминава за Холандия.
Детето й се казва Пасионария и е на 16 години. Родена съвсем здрава, но като бебе менингит й нанася непоправими увреждания. „Това е моята форма на протест, аз не мога да направя нищо повече”, заявява Красимира. Тя е спечелила съдебно дело срещу социалното министерство за административен тормоз и липса на безплатен достъп до помощни средства за деца с церебрална парализа.
Красимира е сред първите родители на деца с увреждания, които излизат на протест. „Проблемът не е в увреждането на децата ни, а проблемът е в системата”, смята Красимира.
„Можете ли да си представите, че у нас няма лекарство за епилепсия? Искаме нещо елементарно, ако в метрото направи гърч да й фъсна спрей. Сега се справям с течен диазепам… Ама нали се сещаш как вадиш шише, спринцовки, детето ти се гърчи”, обяснява Красимира.
„Моята дъщеря получи сколиоза заради скапаната социална количка”, заявява тя. Абсурдът е, че щом детето е в количка, отказват да дадат ортопедични обувки… Обувките не са защото ще ходи, а, за да не му се изкриви ходилото.
За Красимира всяко явяване в лекарската комисия, която трябва да определи уврежданията на Пасионара, е изпитание. Защото от един лекарски подпис зависи и парите, които получава от държавата. А само едно шише със специална храна на Пасионара струва 7 лева. На ден са й нужни три или 21 лева, 600 на месец…
„Тази система за пети път ще ми каже, че детето ми е дефектно… За пети път! Да, тя е пораснала, но нито е прогледнала, нито ще прогледне, нито е проходила нито ще проходи! И аз пак ще трябва да ходя да заработя заплатата на хората в ТЕЛК”, заявява Красимира. А ако пропуснем часа си за ТЕЛК, ми казват елате след три месеца, в тези три месеца ние ще сме без пари, разказва Красимира.
Мечтае да работи, какво и да е. Както и детето й да започне да ходи на училище. „За мен емигрирането е начин на протест. Не искам да участвам повече в издръжката на тази администрация”, заявява Красимира.
Преди два месеца се връща в Добрич и във Facebook се свързва с българско семейство с дете с увреждания в Холандия. Напуснали родната Варна преди две години, за да оцелее детето им. Красимира ще последва примера им утре.
