Споделяме текста на Анна А. Шиндарова от ПроСтранство, която освен блогър, е родител на две деца, в градинска и училищна възраст. Завършила е филология и педагогика.
17ч, зимна привечер от ранния декември. Навън вече е тъмно, а леденият студ щипе бузите ми и ме кара да нервнича кога ли детето ще слезе най-сетне по стълбите на детската градина, за да се приберем на топло. Тя не бърза особено, внимателно оставя рисунките на пейката, събува бавно пантофите си, обува дъълго ботушите и оправя старателно якето и шала си. Сякаш след цяла вечност излиза навън, поглежда ме и най-изненадващо с недоволство казва:
– МАМО! Защо ме взе толкова рано? Тъкмо щяхме да ЗАПОЧВАМЕ да играем!
В първия момент не се замислих колко нередна, колко абсурдна е спонтанната реплика на дъщеря ми, на толкова много нива. Даже се зарадвах, че с желание ходи на градина и благодарих за пореден път наум на прекрасните ни три госпожи (да, три са, имаме и невероятен помощник-възпитател).
Осъзнах какво е имало предвид детето, чак след като прекарах няколко часа в градината. И ме удари цялата тъга на тези думи.
Тогава разбрах, че колкото и свестни хора да работят там, колкото и щастливи да са децата, колкото и еуфория да изпитах от гостуването си (защото всъщност бе страхотно преживяване), то съществува един проблем, който е общовалиден за всички градини.
Не, не говоря за броя деца, защото противно на очакванията ми дори с 25 и повече деца има спокойствие и дисциплина. Преди мислех, че броят деца е най-големият проблем на нашата система. Но не е.
Най-големият проблем, скъпи читатели, е липсата на време за свободна игра.
Децата в нашите детски градини участват в чудесни, образователни, интересни дейности от сутрин до вечер (освен във времето за почивка). Това е прекрасно, но всички те са структурирани – водени от възрастен, с ясни правила, с точно начало и край, по стандарт за всички деца.
Знаете ли колко много изморява децата това?
Не, аз не съм против българския, математиката, танците, приложните дейности, гимнастиката…
Проблемът е в количеството им.
Защото според психолозите колкото и да са важни всички гореизброени, най-важна в детска възраст е дейността, за която в нашите градини не остава достатъчно време: свободната игра.
Играта е „работата“ на децата
Именно времето, прекарано в свободна игра, предсказва по-късно уменията за саморегулация. Чрез играта децата учат, експериментират, развиват въображението си. Чрез играта взаимодействат социално и общуват най-пълноценно. Чрез играта порастват.
Но не дирижираната, а именно свободната игра – с клечки и шишарки, гоненицата и криеницата, строежите на крепости, дори ролевата игра на коте и стопанка или бебе с майка.
Знаете ли колко време за такава игра има преди обяд в детската, от средно 9-те часа, прекарани там? Около 30-40 минути. В добрите дни.
В дните с театри или повече допълнителни дейности това време намалява и преди обяд буквално не остава такова. Гимнастика, закуска, занимание с тетрадки, плод, дейност английски, дейност приложни, обяд. Междувременно минаване през тоалетна и миене на ръце на 25-30 деца.
Следобед – сън, обличане, закуска, ново занимание с тетрадките, още една допълнителна дейност. И времето за игра идва след 17ч..
Да, не мога да обвиня госпожите, че понякога не успяват да изведат децата в свободния промеждутък от 30-тина минути. И аз не бих успяла. Ако го направят, то децата имат буквално 10-15 минути навън и отново се прибират за поредната структурирана дейност.
Мога обаче да „обвиня“ държавата и системата, в няколко направления:
Бюджетите на детските градини са толкова оскъдни, че се налага директорите да се вкопчат в допълнителните дейности за жълти стотинки. Вместо 60-те лева такса да се пренасочат директно към всяка градина, нашите популисти в управлението преди 2-3 години ги премахнаха изцяло. Затова често в градините се разчита на процентите от дейностите, просто няма друг избор. Не че изобщо стигат.
В допълнение идва странната програма на МОН- хем всеки ден има няколко задължителни учебни ситуации, които гълтат доста време, хем не се учи официално нито една буква до първи клас. Нито една! За сметка на това се учи ненужен материал на хартия, колкото искаш.
Дневният режим на децата има нужда от преразглеждане
В него трябва да се приоритизира свободната игра: да фигурира минимум час и половина-два такава още ПРЕДИ обяд, БЕЗ никакви други дейности.
Казвам го като реалист. Като педагог и родител зная, че това време трябва да е много повече, но не е възможно в нашата реалност.
Има нужда още да се осъвремени и програмата на „тетрадките“
Има нужда да се реши въпросът с финансирането и допълнителните дейности. Нямам нищо против тях- и аз съм водила такава. Но могат да бъдат например по-малко на брой, за сметка на по-висока такса (такса от 4лв не е сериозна). Така никой по трасето няма да загуби.
Дотогава дъщеря ми и синът ви ще очакват с нетърпение да „започнат да играят“. В 17 часа. След близо девет часа, прекарани в правила по столчетата.
Аз не си представям детството така, а вие?
…Докато писах това, в главата ми изникна тъжният глас на принцеса Анна от „Замръзналото кралство“:
ИСКАШ ЛИ ДА ПОИГРАЕМ?
ЗА МАЛКО НЕКА ПОИГРАЕМ…
