Адаптацията понякога е по-трудна за родителя – раздялата, вината, страховете, болестите и още за тръгването на ясла и градина

Историята на Петя @petyatalks

Петя Петкова-Пенчева е журналист, ТВ водещ, организатор на събития, блогър, автор в www.petya-talks.com и преди всичко – майка, изкушена от детското развитие, заниманията с децата, психологията, междуличностните отношения.

МАЙЧИНСТВО

Още през бременността си представях, че ще остана максимално дълго време вкъщи с дъщеричката си. Да остана по майчинство 3 години у дома беше осъзнато семейно решение, като бях „подкрепена“ от факта, че детето не беше прието на държавна ясла, когато навърши 2 години. Няма да крия, че се зарадвах.

До майката, която ще изпрати детето си на детска ясла или градина за първи път

Философията, от която се водя, е да следвам детето. Независимо дали става въпрос за етапи на развитие, интереси и желания. От един изключително нетърпелив човек, аз се превърнах в човек, който умее да изслушва, да изчаква, да подкрепи. Тези мои нови умения се прехвърлиха и в отношенията ми с хората. Когато се поставяш по-често на мястото на другите, ставаш и по-приемащ.

Имах чудесно и спокойно майчинство, благодарение на това, че с мъжа ми успявахме да разпределяме задачите и всеки да отваря пространство за време за себе си и време със семейството. И родителите ми, и свекърите ми са в различни краища на България – през по-голямата част от времето, аз и партньорът ми си споделяме отговорностите в ежедневието. Което, от своя страна, учи на мобилизация и добро планиране.

ПРИЗНАЦИ НА ГОТОВНОСТ ЗА ДЕТСКА ГРАДИНА

Когато дъщеря ми беше на две години и половина започнах да забелязвам, че все по-малко ме търси, когато сме на детската площадка, започна все по-повече и да се заиграва с дечица. До този момент също играеше, но често ме следеше с поглед, идваше да ми носи камъчета и клечки, които е намерила, или просто идваше да се гушне в мен. Ставаше все по-самостоятелна.

Тогава започнах да се оглеждам за частна градина (тъй като предполагах, че и следващата година дъщеря ми няма да бъде приета на държавна, както се и случи). С партньора ми набелязахме детски заведения според наши си критерии, споделям няколко:

1. Начинът на възпитание да се доближава до нашите разбирания.
2. Да нямат строг часови режим на това кога ще се храни детето или ще пие вода.
3. Да са близо до вкъщи и да не се налага да ходим до там с кола.
4. Да ни предложат план за плавна адаптация.
5. Да са одобрени от МОН, за да можем да получаваме компенсация за неприето дете в държавна градина.

ПОДГОТОВКАТА

Събеседванията бяха в присъствието на детето, което за мен беше много полезно и за двете страни. Директорът или бъдещият учител наблюдаваше държанието на детето в непозната, но свободна среда, а ние виждахме нейното усещане към мястото и реакциите на служителите, спрямо действието на детето.

До майката, която ще изпрати детето си на детска ясла или градина за първи път

Щом се спряхме на подходяща, според нас, детска градина, очакваният старт беше в края на месец май. Аз се договорих с работодателите ми да се върна на работа в началото на юли, тъй като тогава ми изтичаше и 3тата година по майчинство и всички бяхме доволни. Имахме няколко месеца да се подготвим за новата промяна.

Започнахме всичко „по книга“ – ходехме до градината, гледахме игрите на дечицата, четяхме книжки, говорехме, купихме специални пантофи и пижамка за градината, разигравахме ситуации. Всичко вървеше по план. Докато не наближи денят на започване.

Малко преди предвидения старт, от градината ми се обадиха, че имат няколко случая на дечица с варицела. Заради поставянето под карантина на групата и мерките за сигурност, месецът, който си бях отделила за адаптацията на детето, се превърна в мираж.

МОИТЕ СТРАХОВЕ

Излизането извън плана ми разклати спокойствието. Почувствах се безсилна и чувството ми за вина започва да нахлува в главата ми през най-неочаквани моменти от деня.

До този момент не се бях разделяла с детето за повече от няколко часа (което препоръчвам да се случва постепенно преди тръгването на ясла или градина). Освен баби и дядовци, детето не беше оставало в грижата на други хора, което ми причини натрапчиви мисли от сорта „Ще ѝ обръщат ли внимание, тя ще им споделя ли, ако не се чувства добре, ами, ако крещят?“ и какви ли не още.

Не осъзнавах, че никой няма да се грижи за детето така, както аз и, че това е напълно нормално. И, че моите специални грижи ще си останат винаги такива към моето дете и, че то винаги може да разчита на това.

АДАПТАЦИЯТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Бяха останали 2 седмици до връщането ми на работа, когато дойде заветният старт на детската градина. Аз не бях готова, бях в паника, плановете ми бяха объркани. А децата попиват всичко, което виждат и усещат. Аз бях тази, която създаде несигурност у детето и усещане, че нещо не е наред.

Имахме уговорка с директорката за първите дни детето да идва само за игри на двора, защото навън децата се адаптират по-лесно. Чудесна идея, но точно първият ден от началото адаптацията се оказа дъждовен. Прекрачихме прага на градината и ни посрещна непозната учителка (тъй като на тази, която познавахме, е излязъл спешен ангажимент преди обяд, за което бяхме предупредени, но реших да рискувам).

Детето „замръзна на входа“, вкопчи се в мен и се разплака. Седнахме на пейката, където сядат децата, за да се обуват и събуват и останахме така, докато не се успокои за малко. Учителката, макар и усмихната, но все така непознат човек за нас, опита всячески да покани детето да влезе, безуспешно. Изкарахме 15 дълги минути в това преддверие и реших, че няма да се получат нещата и си тръгнахме.

Вторият опит беше следобед – дъждът беше спрял и на двора беше пълно с деца. Неуверено, но с любопитство отидохме заедно, като аз седнах на една самотна пейка, близо до изхода, а дъщеря ми се запозна с дечицата от нейната група. И така – до края на седмицата ходехме сутрин и следобед за игри, като в определени моменти и по сигнал, учителите ме изпращаха „до магазина“, „до тоалетна“ и т.н., за да свикне детето да не ме вижда постоянно наоколо.

Предвид това, че времето ме притискаше и скоро трябваше да се върна на работа, бързо наближи моментът детето да остане по цял ден. Посъветваха ме да закуси у дома, да си следваме нашите си ритуали, без да променяме нищо и да опитаме детето да прекара периода от 9:30-10:00 до 15:30 без мен в градината.

ПЪРВИ ДНИ БЕЗ МАМА НА ДЕТСКА ГРАДИНА

Първите няколко дни детето беше много еуфорично и щастливо.

Но като забеляза, че ходенето на градина постепенно се превръща в рутина, започнаха да се появяват и първите съпротиви

В момента, в който сме готови да излизаме на вратата, обръща панерката с фиби, шноли и ластици по пода. След привидно спокоен ден – с влизането през прага у дома изпадаше в кризи, а нощният сън беше крайно неспокоен.

Как се справих? Със знания и приемане. Когато блъснеше панерката в коридора – реакцията ми е „Не ти се ходи на градина днес, а?“ и я прегръщам силно. После заедно събираме фибите и потегляме. Бурните емоции след градина? Също с много прегръдки и разбиране, като това, което помага при моето дете е много игри с мачкане (пластилин, насапунисана гъба в леген и тн), време с мама и тати и без да разпитвам за градината, докато сама не пожелае да разкаже.

БОЛЕСТИТЕ

Уж най-очаквани, а се оказа, че за тях сме най-неподготвени. И не толкова тези на детето, а тези на нас възрастните. Съвпадането на градината и моето връщане на работа донесе огромен стрес на организма ми и само за месец така се разболях, че близо 2 седмици не можех да се оправя, предимно лежейки на легло.

Как се стигна дотук? Нагърбих се с всички ангажименти – работа, пазаруване, допълнителни дейности на детето след градина сама, заради огромното ми чувство на вина.

По някакъв неадекватен начин си мислех, че вината ще изчезне, ако продължа да правя всичко като преди, като добавя и 8-часовия си работен ден и регулярните публикации в блога ми и Инстаграм пространството. Което, сещате се, няма как да се случи. Междувременно – силно бих препоръчала, ако имате възможност за допълнително здраво осигуряване от работодател за цялото семейство – да го направите.

Как да разберем дали детето има проблем в детската градина

С ЖЕЛАНИЕ НА ГРАДИНА

Като се минаха около 3 месеца, сякаш с магическа пръчка нещо се случи

Изчезнаха кризите, всички лека-полека започнахме да се успокояваме и да свикваме с новото ежедневие. Казват, че едно дете се е адаптирало, когато ходи по цял ден на градина. Аз не бих казала. За мен този период е нормално да продължи между 3 и 6 месеца и винаги да се консултираме със специалист, ако нещо ни притеснява.

РЪКОВОДСТВО ЗА АДАПТАЦИЯ

След моето преживяване и майките, с които говорих и споделях през последната година, реших, че мога да съм полезна на тези родители, на които им предстои това ново начало, този етап по пътя на самостоятелността. С моята близка приятелка и професионалист Милена Николаева заедно организирахме среща за адаптацията в яслата и детската градина, на която поставихме родителят в центъра.

Причината е, че не винаги си даваме сметка затова, че понякога детето е готово, а родителят – не чак толкова. И оттам тръгват трудностите в този период – както се случи при мен.

След срещата заедно подготвихме кратък наръчник с насоки, които смятаме за полезни при подготовката на семейството за адаптацията, като обръщаме внимание на държавна и частна градина, конкретни стъпки за предприемане, защо е важно да включим таткото в този период, препоръчваме книги и книжки за деца. Накрая сме отделили и бонус – две странички с насоки за премахване на пелените. Споделям личен опит, а Милена дава съвети от психолог, като човек, който има сериозен опит и в частна, и в държавна институция.