По темата за родителските кооперативи разговаряме с Мария Кафадарова, която е председател на Асоциацията за родителските кооперативи (АРК).
Увеличават ли се действащите кооперативи в страната?
Първият родителски кооператив в България е създаден през 2009г., т.е. вече 10 години моделът съществува и се развива в България. Всяка изминала година ни носи нови сдружения на родители, обединени в желанията си да самоорганизират грижата за техните деца.
За съжаление, не всички инициативи успяват да се съхранят с времето, но като цяло броят на действащите кооперативи расте и в момента в страната съществуват около 20 такива
Защо родителите избират кооператив, вместо частна детска градина – имате ли наблюдения?
Всяко семейство си има своите мотиви. За мен родителските кооперативи не се конкурират с детските градини, било то частни или държавни. На пръв поглед изпълняват една и съща фукнция, предоставят грижа за децата, но има доста различия между двете форми.
Нека не забравяме, че частните детски градини се създават с комерсиална цел, докато кооперативите имат идеалната цел да обединяват семейства със споделени ценности в усилията им да отглеждат заедно децата си.
За много родители е важно да имат възможността да участват във взимането на решения по отношение на всички процеси в ежедневието на децата им – с какви играчки и материали ще играят или творят децата им, каква част от времето им ще бъде отделена за свободна игра и каква за структурирани занимания, каква да бъде намесата на възрастните в конфликтни ситуации между децата, с какво да се хранят децата, кои да бъдат техните учители и как те да бъдат подкрепяни и мотивирани в работата с децата и прочие.
В родителския кооператив родителите имат и възможността да присъстват на занимания, да прекарат част от деня с децата и да си създадат лични впечатления относно взаимоотношенията между децата в групата
Други родители пък са убедени в предимствата на по-плавната адаптация, малките групи и доста по-благоприятното отношения възрастни-деца. Някои родители пък нямат избор, тъй като детето им има по-специфичен режим, диета, подребности и търсят място, където последните да бъдат адресирани, търсят индивидуалния подход, ориентацията към самото дете.
Какви са предимствата? Има ли минуси?
Като всяко нещо, кооперативите имат плюсове и минуси. Те са чудесен начин детето Ви да израстне в среда, близка до семейната със сходни правила и принципи, като тези у дома.
Плавната адаптация и съотношението възрастни – деца 1:4 (1:6 при по-големите) помагат за създаването на по-стабилна емоционална връзка с учителите и с другите деца и прилагането на индивидуален подход към децата.
Това е от особено значение за деца с по-различни хранителни навици, алергии, специфични интереси или специални образователни нужди
Малките групи позволяват гъвкавост на педагогическата програма – планираните седмични занимания могат да се променят според интересите на групата, климатичните условия или пък според актуални теми. Групите често са смесени, така че деца в различни възрасти от 2 до 5г. споделят ежедневието си заедно. Малките учат от по-големите, а големите растат по-толерантни и отговорни към по-малките си приятелчета.
Заниманията не протичат така структурирано, отделя се по-голямо внимание на свободната игра, а децата често прекарват и повече време навън. Много от родителите също така са привлечени от гъвкавостта, която им осигурява кооперативът, както и от възможността да участват в избора на педагогически персонал – техните най-важни и доверени партньори, с които да споделят същите ценности и представи за отглеждане на децата. Комуникацията между родители и учители е и доста по-интензивна.
От друга страна, кооперативът изисква много повече време и енергия от участващите семейства- поемане на отговорности като готвене, чистене, участие в периодични и чести родителски срещи, интензивна комуникация, поемане на различни административни и организационни задачи. Процесите на взимане на решения обикновено протичат по-бавно и тромаво, тъй като се стремим да вземем под внимание всички гледни точки.
Всеки родител ли може да създаде кооператив и какво му е нужно за целта?
Родителските кооперативи се създават от общност от родители. Едно семейство или родител може да инициира създаването на родителски кооператив, но не е редно, а дори не е възможно това едно семейство да създаде родителски кооператив.
Като първа стъпка трябва да се формира общност от семейства, които споделят общи ценности и възгледи. Обикновено се провеждат редица първоначални срещи, в рамките на които се изясняват основни принципи, модели на организация, разписва се правилник.
След това се търси помещение, учители, специалисти, които да работят с децата. Ако сте решили да се хвърлите в начинание като създаване на нов родителски кооператив, първо е необходимо да си отделите време.
Между 3 и 6 месеца са необходими, за да се стартита нов родителски кооператив
Колко деца могат да посещават един кооператив, в каква сграда се намират най-често и кой води занятията?
Всеки кооператив е автономен по отношение на тези въпроси. Обикновено групата се състои между 6 и 12 деца.
Значение имат капацитетът на пространството, както и възрастта на децата, възможностите на учителите да се справят с по-голяма група. Родителите решават каква ще е локацията, а от това и зависи дали ще успеят да намерят подходяща къща с двор или ще трябва да се задоволят с апартамент на приземен етаж с достъп до двор или парк.
Занятията могат да бъдат водени от родителите, от учителите или от външни изпълнители (музикални педагози, йога инструктури, учители по английски или танци).
Вашите деца в кооператив ли са? Защо избрахте тази форма на занятия?
Да, моето най-голямо дете посещава родителски кооператив в София във възрастта от 1.5г. до 4г., след което бяхме част от родителски кооператив в Германия. В момента дъщеря ми посещава друг родителски кооператив в София, предстои и най-малкото ми дете скоро да се адаптира в родителски кооператив.
Аз съм изключително убедена в предимствата на тази форма и за децата и за техните родители. Въпреки, че понякога ми е доста трудно да съвместявам грижите за децата, професионални ангажименти и отговорностите в кооператива, давам всичко от себе си, точно защото знам, колко добре се чувстват децата ми в него.
С какво е по-различен дневният режим от този в детската градина?
Не мисля, че ритъмът в детските градини е доста по-различен от този в кооперативите. Може би това, което ги отличава, е незадължителният характер на определени дейности
Така например, ако детето е минало във фаза на развитие, в която обедният сън не му е вече необходим, тогава то ще бъде ангажирано с тихи занимания и няма да бъде заставяно да спи на обяд. Също така, личните ми впечатления показват, че децата в кооперативите прекарват доста повече време в игри навън, независимо какви са климатичните условия.
А храната?
Храната обикновено е домашно приготвена, като родителите готвят на ротационен принцип
Знам, че в някои кооперативи се поръчва от детска кухня, но аз самата отдавам много голямо значение на домашно приготвената храна и смятам, че това е един от най-големите плюсове на кооперативите. Правилата по отношение на начина на приготвяне на храната, кои продукти или доставчици са предпочитани или е нужно да се избягват, се решават от всеки кооператив индивидуално.
Трябва ли децата да преминат задължителна предучилищна подготовка извън кооператива?
Това според мен е също доста индивидуално. От гледна точка на знания, не мисля, че децата в родителските кооперативи развиват по-малко такива от своите връстнци в други форми.
Макар и не толкова формално, както в детските градини, децата развиват умения и знания, присъщи за възрастта им.
Но трябва да призная, че често във възрастта между 4 и 5г. родителските кооперативи започват да „теснеят“ за по-общителните деца и те имат нужда от по-големи групи, както и от повече предизвикателства
Имате ли медицинско лице или някой, който проследява здравето на децата? Според вас дете с хрема трябва ли да си остане вкъщи?
Не, нямаме и не мисля, че е необходимо. Здравето на децата е единствено и само отговорност на техните родители и на педиатрите им.
В кооперативите нямат място болни деца и родителите обикновено са достатъчно съвестни
Все пак аз като участник в кооператива често се грижа за всички деца в него като за свои и не бих си позволила да застраша тяхното здраве, както и не виждам, как детето ми би се чувствало добре например с температура и неразположение на място, където отива с основната цел да се забавлява.
Друг е въпросът обаче кой как дефинира болест. Хремата сама по себе си не е болест. Някои деца страдат от хрема почти целия зимен сезон. Но ако тя е придружена от отпадналост, липса на апетит, болки, температура, ако секретът е обилен, със зеленикъв цвят и т.н. тогава разбира се е редно детето да си остане вкъщи.
Обикновено учителите в кооперативите са изкарали курс по ПДП и в кооператива има аптечка с пособия и медикаменти за неотложна помощ, но не е работа на учителите или другите родители да дават лекарства, хранителни добавки или да нанасят мазила.
В случай на вируси и епидемии, комуникацията между родители и учители е доста интензивна и доста бързо могат да се вземат мерки за цялата група.
Как се адаптират децата и какво им харесва най-много в тази форма на обучение?
Както споменах по-горе, адаптацията е плавна и ориентирана към емоционолността на детето. Асоциация за родителски кооперативи препоръчва прилагането на Берлински адаптационен модел и е разписала подробно основните етапи на модела в детайлен публично достъпен документ.
Децата в родителските кооперативи растат в спокойна атмосфера, близка до семейната.
Те растат свободни да творят, да се забавляват, да експериментират, да играят. Цялото ежедневие е ориентирано към техните потребности. Липсват излишни тържества, в които те трябва да се доказват
С какво могат да помагат родителите в кооператива. Има ли ограничения за дейностите?
Обикновено участващите семейства поемат определена отговорност извън ротационните задачи по почистване, готвене и евентуално даване на дежурства в кооператива. Такива отговорности са например списване на графици, бюджетиране и финанси, комуникация с учителите, комуникация със заинтересовани семейства, покупка на материали и храна, поддръжка на пространството, поддръжка на двора и прочие.
Има ли случаи, в които се спекулира с наименованието родителски кооператив, а реално не се покриват стандартите?
Официални стандарти, които да регламентират, какво е редителски кооператив, няма. Кооперативите не са дефинирани в нормативните документи, но за нас като сдружение е изключително важно да запазим техния формат. Поради тази причина сме публикували на страницита си официална дефениция, като всеки наш член е длъжен да декларирира, че я припознава и че представляваният от него родителски кооператив отговаря на 100% на тази дефениция.
Един от най-важните критерии спред дефиницията на АРК е некомерсиалният характер на организацията и принципите на прозрачност, демократичност и споделеност. Това означава, че родителските кооперативи не целят генериране на печалба, в тях само се делят разходите поравно
Всеки член на кооператива има достъп до финансовата информация и бюджета му и може да вземе отношение как да се изразходват събраните средства. Членуващите семейства имат право на глас по всеки въпрос.
Те поделят и отговорността за децата си. Родителските кооперативи се създават, организират и администрират единствено и само от родителската общност. Не може трети човек, било то един единствен родител или учител да е създадел и организатор на подобна инициатива.
Разбира се, има различни формати, които се възползват от неяснотата в закона, и наричат себе си „родителски кооперативи“. Ние не можем да съдим какво е качеството на грижите им, може би те са прекрасни места, но ги призоваваме, ако не отговарят на горе-посочените критерии да изберат най-точната форма, предвидена от закона.
Ето нагледен пример за един добре работещ родителски кооператив
Всеки родител, който има съмнение, доколко посетеното от него място отговаря на нашата дефиниция, може да се консултира с Асоциация за родителски кооперативи.
