За родителските кооперативи в България се говори малко. Защо ли? Защото те са малко, защото е трудно да реализираш вижданията на 20 родители, да събереш бюджет за оборудване, да създадеш среда, близка до домашната. Но не е невъзможно.
Ето какво споделиха от опит родителите от кооператива “Светулки и Щурчета” в София за нас:
Разкажете ни как създадохте и реализирахте родителския кооператив?
Нашият родителски кооператив е създаден преди повече от 5 години. Началото вероятно не е било лесно за създателите му – първоначалната инвестиция за наемане и мебелиране на апартамента, усилията да започнеш нещо от нулата, всички въпросителни как точно ще работи кооперативът и то по време, по което родителските кооперативи тепърва са прохождали и пътеката не е била отъпкана… Тези, предполагаме, са били само част от трудностите, с които са се сблъскали пионерите.
Но резултатът е видим – всичко е било правено с много любов, с много позитивизъм и най-вече – със стремежа децата да се чувстват уютно, спокойно и щастливо – така, както би трябвало да се чувстват вкъщи
Сега усилията са малко по-различни, но от материална гледна точка, пак има предизвикателство за поддръжката на базата и с разходите, особено през зимата. Но това, което всъщност e ключово, както при всяко подобно начинание, е човешкият фактор. Да попаднеш на учители и родители, с които споделяш еднакви виждания, да мечтаете заедно, общуването да е удоволствие, а задачите забавление, това е въпрос и на късмет, и на много работа помежду ви.
Оптималният брой деца е 9-10, но в момента групичката ни е от 6 дечица на възраст между 1 година и 9 месеца и 4 години. Намираме се в просторен, слънчев апартамент в центъра, близо до НДК
Вярваме, че средата трябва да бъде хармонична – чиста и добре подредена, да кани детето да влезе и да играе. С тяхна помощ поддържаме реда, а играчките им се предоставят постепенно и без да ги затрупваме с избор.
За децата се грижат нашите учители, грижовни, разбиращи и любящи. За някои от заниманията (музика, танци, английски език), идват и външни преподаватели.
Защо избрахте тази форма на занятия?
За предимството на родителските кооперативи може да се говори много. Едно от първите неща, с които ще се сблъскате като разлика, започвайки в такава форма на отглеждане на детето, е плавната адаптация
Това е труден момент за детето, защото то за първи път се разделя със своите родители, извън дома си, и започва да се учи как да общува със своите нови другарчета. Но това е важен период, не само защото то трябва да свикне на новото място, но и защото е повратен момент в придобиване на умението как да се социализира в бъдеще. Процесът на адаптация е процес не само за самото дете, но и за неговите родители, за които промяната е не по-малко стресова.
Родителят присъства до тогава, докато той и детето имат нужда от това. Дори и след адаптацията, кооперативът е винаги оптворен за родителя да го посещава, когато има време и желание да прекара време с детето
Много е жалко, че този модел не се следва в детските ясли и градини. В България, най-честото оправдание за всичко е липсата на финанси, но в този конкретен пример – да се внедри плавен модел за адаптация в държавните детски институции не е въпрос на пари, а само на малко организация и желание.
Родителите участват пряко в изготвянето на програмите за обучение, взимат непрекъснато малки и големи решения за това с какво играят децата, какво ядат, как живеят и се обучават
Събираме се всеки месец и обсъждаме различни теми, учителите участват на тези срещи заедно с нас.
Всеки помага с каквото може, с това, в което е най-добър, и с това, за което в конкретния момент има време и желание. Един от родителите следи бюджета, друг – изготвя графика за учителите, трети – пазарува, четвърти – поддържа фейсбук страничката и другите комуникационни канали.
Освен това, всеки родител има задължението за приготвянето на храната веднъж на две седмици
Държим много на здравословната и качествена храна. Храни с добавки, консерванти, оцветители, маргарини, бързи въглехидрати и други вредни вещества нямат място в кооператива. Имаме и дечица със специален хранителен режим.
А за комуникацията между нас в кооператива, ще ви дам пример с обратната мярка – родителска среща в държавна ясла. Моя приятелка, с момиченце, която до сега е била на една родителска среща за повече от година и половина, отива и пита. Три теми са я вълнували, и за трите е получила отговор, който не е имала никаква възможност да обсъди или промени. (1) Въпрос: “Имате ли телевизор в детската ясла, колко често го гледат децата?“ Отговор: „Да, имаме. Когато има нужда.“ (2) Въпрос: “Каква вода пият децата – чешмяна или минерална? По колко?“ Отговор: „Чешмяна, пречистена през кана с филтър“. (3) Въпрос: “Защо децата не излизат на двора през зимата“ Отговор: „Преподавателите решават кога децата да излязат“.
Давам тези три примера, защото в нашия кооператив, ние, родителите, решаваме какви да са отговорите.
Телевизор нямаме, а децата излизат на двора всеки ден, независимо от сезона. И ние сме решили да използваме кана с филтър и пием чешмяна вода, но изборът си е наш, ако има доводи това да го променим, решението е в нашите ръце
За здравето на детето, от кооператива са категорични, че проследяването му е задължение на всеки родител. Медицинско лице нямаме, но групата е малка, а доверието между нас – голямо. А в случай, че някой не е съгласен с някаква практика (например детенце да се пусне на кооператив болно) – сме си достатъчно близки, за да го обсъдим и да стигнем до разбирателство по този въпрос.
Истината е, че в детските ясли хората са безсилни да си потърсят правата и да се противопоставят на явни нередности, защото там царува абсурдът на „бележката, подпечатана от личния лекар“. Коректността на самите родители и комуникацията между тях в такъв случай струва в пъти повече от подпечатана бележка от личния лекар. Защото всички знаем как такава бележка може да се получи…
При прием на нови семейства в нашия кооператив не изискваме детето да има ваксини. Но това отново е решение на родителите. В други кооперативи могат да решат друго. Вие търсите и намирате този кооператив, който отговаря на вашите виждания
Практиките в градините в момента са един омагьосан кръг, от който няма излизане – съществува една криворазбрана родителска солидарност да си мълчим за “дете със сопол”, защото, видите ли, утре и нашето дете може да се разболее и ние също ще трябва да го пратим на градина, защото няма кой да го гледа. А ограничението, което сами си налагаме, да вземем болничен и да гледаме детето си вкъщи, само затвърждава погрешното възприемане у работодателите, че болничните дни за майки с малки деца са „лукс“ и „глезотия“.
“Защо децата не излизат на двора през зимата“
Разкажете ни някоя ваша любима случка от кооператива, която няма как да се случи в една детска градина.
Трябваше да си поръчаме нови легълца, но изборът им и събирането на средства за тях не беше лесна задача. Дойде уикендът, в който легълцата най-накрая пристигнаха, и една от майките ни пусна снимчици в общия фейсбук чат. Настъпи такава еуфория, такава радост… Няколко родители се организирахме и отидохме да помагаме с монтажа и почистването след майсторите. Спомням си онзи момент, около 5 часа следобед в неделя, как бяхме седнали няколко родители в кухничката, почивахме си и си бъбрехме, а децата, които играеха в другата стая, дойдоха да тършуват за нещичко за хапване в хладилника… Чувството, че отглеждам детето си заедно с приятели, а не с непознати хора, усещането, че децата се чувстват „вкъщи“, и аз – също, бяха несравними.
Наподобява ли модела на обучение в Норвегия?
