Най-кратката отпуска по майчинство е в Швейцария
До съвсем скоро, при раждане на дете в страната, на бащата се полагаше един свободен ден
Purple rain*
Honey, I know, I know,
I know times are changin’
It’s time we all reach out for something new,
(…)
Purple rain, purple rain
If you know what
I’m singin’ about up here,
come on raise your hand
На 14-ти юни миналата година в Швейцария се проведе национален протест на жените. Демонстрантките носеха дрехи и грим в лилаво, а цветът се превърна в един от символите на протеста. Те развяваха собственоръчно изработени знамена и плакати с лозунги с надпис: “40 000 на улицата: стачката на жените в Берн”.
Толкова много хора не са протестирали в столицата на тази държава, която е сред десетте най-добри места за живот и работа в света от десетилетия
Коментатори нарекоха събитието: „политически ход, който цели да промени климата в страната – не козметична, а цялостна, тотална промяна. Всъщност, датата не е случайно избрана. На същия ден, преди три десетилетия, половин милион жени излизат на улицата, за да подкрепят първия, изцяло женски протест в страната.
Всички познаваме Швейцария като отличникa на континента в най-много области – ред и сигурност, екология и чистота, висок стандарт и качеството на живот. Кое тогава надига недоволството? Какво целят да променят всички тези жени? Когато всичко изглежда идеално, човек трудно вижда проблемите. Но проблеми има.
Малко история и статистика:
19,6%
Според данни от Федералната статистическа служба, швейцарските жени печелят с 19,6% по-малко от мъжете. Докато тези данни регистрират намаление от почти една трета в сравнение с отчетените по време на първата стачка, разликата в дискриминацията между половете – разлики, които не могат да бъдат обяснени с ранг или роля, всъщност се е задълбочила от 2000 година насам.
Според някои изследвания, тази цифра е силно занижена, защото се базира само на изчисления, направени в предприятия, в които работят повече от сто служителя, и посочват 40% като реално отразяващо ситуацията число. С цели 37% по-ниска е средната пенсия на жената спрямо тази на мъжа.
1971 година
Чрез Референдум Швейцария въвежда избирателното право на жените на федерално равнище. Въпреки това законът не задължава кантоните да приемат гласуването автоматично. Всъщност тридесет и една години делят решенията на първия и последния кантон за правото на жените да гласуват.
1991 год.
Едва тогава и на последните швейцарски жени е разрешено да гласуват на местно ниво, след като Върховният съд принуждава кантон Апенцел Инерходен да позволи на своите граждани от женски пол да гласуват на избори.
Можем да направим бърз паралел с родината. На 15 януари 1938 г. е дадено същото законово, макар и ограничено, право на глас на българките. Приетият изборен закон гласи „Избиратели по тази наредба закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните – ако са омъжени, разведени или вдовици”.
31–во, последно място в ЕС
В своето проучване на средата в семейството Детският фонд на ООН (UNICEF) класира Швейцария на последно място сред европейските страни. Базирано на данни от 2016 год., се взимат предвид националните политики за платен родителски отпуск за майки и бащи, достъпността на услугите за гледане на деца, предлагани до училищна възраст, както и процентите на кърмене.
9%
Едва толкова са процентите на жени, които заемат управленски, мениджърски позиции.
Една от всеки пет…
Проучване, проведено от института GfSBern, разкрива, че една от всеки пет жени в страната е била жертва на някакъв вид сексуално посегателство…
Всичко това са редица числа, които умело биват използвани в защита на надигащите се феминистки движения. През 2019 г. жените в тази страна все още търсят равенство и осъзнават, че трябва да има много повече от това – културата на сексизма е част от ежедневието в Швейцария.
Разликите в заплащането между жените и мъжете остават значителни. Процентът на освободени от работа бременни жени или такива, които се завръщат след отпуск по майчинство, расте.
Работодателите не се притесняват да задават лични въпроси по време на интервютата за подбор на кадри, като например – Омъжена ли сте или дали това ви предстои? Колко деца имате или планирате? Самотна майка ли сте? Разчитате ли на помощ, когато децата боледуват?
Това е и една от малкото страни, в която макар и като негласно правило, все още се очаква от кандидатите за работа, да посочват в своето CV години, семеен статус и брой деца
Отпускът по майчинство е един от най-кратките по продължителност в света, а участието на бащата в отглеждането на децата все още е нерегламентирано. Проблемът допълнително се усложнява от липсата на достъпни детски заведения в ранна възраст. Според проучване на HSBC – Expat Explorer за 2018 г. Швeйцapия ce нapeждa нa ocмo мяcтo по условия за живот и работа, зapaди виcoĸитe paзxoди зa oтглeждaнe нa дeцa и тpyднocтитe зa cъздaвaнe нa пpиятeлcтвa в мecтнaтa cpeдa.
„Повече пари, време и уважение” , гласят виковете на участничките в протеста. Какво всъщност ще рече това? “Надяваме се на конкретни подобрения на равенството между половете – по въпросите на заплащането, сексуалния тормоз в компаниите и сексизма в обществото, и че наличието на работещи жени става норма”, каза Schaerer, централен секретар на профсъюза Unia,една от организациите, стоящи зад протеста (цитат медия „Swissinfo.ch”).
Дискриминацията, основана на пола на работното място, е незаконна в Швейцария. Всъщност от три десетилетия насам, политиците взимат редица мерки по въпроса, но проблемите все още са на множество равнища и се коренят дълбоко. Напредъкът в Швейцария бива допълнително затруднен от стигмата, често свързана с идеята, жените да работят на пълен работен ден. Те все още следва да поемат по-големия дял от грижата за децата и домакинството
Системата от първо лице:
Самото майчинство е не повече от 14 седмици. Изглежда така, сякаш държавата сама поощрява финансово модела, при който единият родител (обикновено бащата) работи, а жената отглежда децата у дома, поемайки цялата физическа и емоционална тежест на възпитанието им върху себе си.
Много от майките остават у дома. Някои се приспособяват, намирайки начин да работят от вкъщи или избират професии, които позволяват работа на смени или половин раб. ден (например учители, мед. сестри, работнички в магазин).
Не бих искала да правя твърдо обобщение, но наскоро попаднах на изследване, което гласеше, че едва 14 % от майките на деца до шест годишна възраст в страната се трудят на пълен работен ден. Поради същите причини, много жени отлагат до късно раждането на първото си дете, а други избират да се развиват, учат и работят едва след като децата им порастнат и продължат гимназиално обучение.
И ако не вярвате в последното, бих искала да ви представя 52-годишната Ренате, жена с вече отгледан син, която кара своя първи в живота професионален стаж в предучилищната група на дъщеря ми
Децата в Швейцария масово тръгват на детска градина на пет години
Детегледаческите услуги са развити, но и също толкова скъпи (услугата започва от 20, 25 франка на час). Много от семействата се възползват от така наречените „au-pair” или сключват договор с компании-посредници, настаняващи млади момичета, предимно студентки, които в замяна да езиков курс, подслон и храна, поемат грижата за децата им.
Някои семейства си „внасят” евтини домашни помощници от страните в „Третия свят”. За всяка една от тях работодателят е длъжен да внася осигуровки, задължително да заплаща здравна застраховка, да спазва трудовите закони за празнични и почивни дни.
Добра практика е, че в Швейцария трудно можеш да наемеш гледачка нелегално. Всъщност глобата в някои кантони надвишава 70 хиляди франка, което прави решението да спестиш няколкостотин франка месечно, силно рисково
Алтернативата е „Tagesmutter” (от немски: „дневна майка”) – задължително майка с опит, която се грижи едновременно за повече от 3 до 6 деца у дома, и за което съответно получава заплащане. Тази грижа е силно търсена от родителите, заради достъпните такси (общината съфинансира услугата), но желаещите са твърде много, а предлагащите услугата – малко и е въпрос на късмет да успеете да се вредите.
Швейцария е силно традиционна страна
До съвсем скоро, при раждане на дете в Швейцария, на бащата се полагаше един свободен ден. Когато преди няколко години се провежда референдум, който цели да се допита до обществото за евентуална промяна и приемане на двуседмичен платен отпуск за всеки нов татко, по-голям процент от швейцарците отхвърлят идеята.
Един от нашите близки швейцарски приятели разтълкува случилото се като доказателство, че значима част от гражданите на тази страна все още не са готови за промени. За традиционно мислещите швейцарци, особено по-възрастното поколение (което винаги изпълнява чинно своя дълг на гласоподавател) – социалните роли на мъжа и жената все още следва да бъдат строго дефинирани.
„Едва през последните години стана модерно възрастните да се включват в грижите за децата. Благодарение на баща ми, който всеки понеделник и вторник следобед гледа двете ми деца, успявам да наваксам с проектите, върху които работя”, споделя една от майките от училищната група на дъщеря ми, която работи като графичен дизайнер от дома си.
И тя, както стотици хиляди други жени се е преквалифицирала след раждането на децата и започнала да работи от вкъщи, за да може да рулира умело с множеството задачи, с които трябва да се справя. Домът и децата остават запазена територия на майката. И все пак, въпрос на време е ледът да се пропука.
Доказателство за последното е законът, предвиждащ две седмици платен отпуск по бащинство при раждане на дете, който правителството прие в края на миналата година.
Към момента, все още не е ясно кога новият закон ще влезе в сила. Първо федералното правителство ще трябва да изчака изтичането на 90-дневния период, през който може да бъде внесен референдум срещу новия закон. Ако не бъде подаден референдум, правителството ще трябва да определи датата, на която това ново законодателство влиза в сила, което може да е още на 1 юли 2020 г.
“Inequality is non-negotiable” – Неравенството не подлежи на преговори”
Правото ни да бъдем равни с мъжете е гарантирано на конституционално ниво. Само по време на война, казват жените, има причина законите да бъдат потъпквани. Ние не виждаме война, но всичко показва, че се намираме в такава и се налага да се борим, за да получим своето заслужено място в обществото, наравно с мъжа. В Швейцария, съвсем не единствено разликите в социалнaта роля и позиция, пораждат неравенство и напрежение – комуникацията между двата пола, вътрешните отношения помежду им, стереотипите, делящи ги на полов принцип, също се нуждаят от спешно ревизиране.
Швейцарците са изключително търпеливи, предсказуеми и балансирани хора, това в никакъв случай не е народ на екстремизма и крайностите. Ние следва да разберем, че викът, който надига швейцарската жена, не е отзвук от модата на феминизма, нито е случаен крясък – това е нейният дълбоко изстрадан и осмислен вопъл за промяна, призивът ѝ за баланс. Защото правото на жените да бъдат равнопоставени с мъжете е и тяхната възможност да подобрят участието си на пазара на труда, услугите за образование в ранна детска възраст, междуличностните отношения, семейната среда. Н
Нещо повече – един възможен успех на жените би триумфирал на сцената на човешките взаимотношения като трансформатор на комуникацията мъж – жена в едно ново измерение, като един отворен, качествен и стойностен диалог между поколенията на бъдещето, от който всички ние можем единствено да печелим.
