Писмо от една майка за разликите в образователната система тук и в чужбина

Публикуваме писмото без редакция

“Бях помолена от мой близък роднина да споделя личен опит от градините в България и градините в Норвегия. Подобно на много родители в България и ние се сблъсквахме с една остаряла и нефункционална система в българските градини, с натрупани множество предразсъдъци, остарели и необосновани правила и не особено мотивиран персонал. Наясно сме какви са икономическите възможности, но предвид опита ни тук, мога да твърдя, че добрата среда за децата може да бъде постигната с не особено големи средства, а с по-добра организация и мисъл за нашите деца.

Смятам, че всеки родител би искал детето му да се изгражда като здрава и силна личност, а не като индивид, който е мачкан още от детската градина”.

Опит в България

Синът ни беше на 3,5 години, когато посети детска градина за първи път. Още първият ден се сблъскахме с пълно неразбиране и нежелание на персонала да следва нуждите на което и да е дете. Ще изброя в точки кои са по-важните неща:
– Родителят няма никакво право да придружи детето във вътрешното помещение. Това поставя детето в изключително стресова ситуация. Представете си вас днес някой да ви хване за ръка и без да знаете къде и защо да ви набута в една стая с 30 ревящи възрастни. Как ще се почувствате? Обяснението беше, че нямам здравна книжка (нима в коридора не подминаваме всички деца?)
– Детето няма право да носи своя играчка или вещ, която да го накара да се чувства поне малко сигурно в НЕЩО (защото такива били разпоредбите на ХЕИ, както и за по-горното).
– Детето бива завлачено (или просто го пренасят) вътре и го слагат да стои на столче и да плаче, докато се умори, заедно с още 30 като него.
– Родителят е НАПЪЛНО изолиран като личност, която може да бъде включена в процеса на адаптация.
– Целта на горепосочените е не адаптацията на детето според нуждите му, а ПРЕЧУПВАНЕ на детето, докато спре да плаче. Дума, използвана широко от педагози и родители.
– Родителят няма никаква РЕАЛНА информация какво се случва с детето му. В нашия пример синът ми беше останал без глас и беше изпаднал в истински шок (не желаеше да се храни, пие и повтаряше като в транс, че не иска да е на градина), но в градината ме убеждаваха, че е плакал „малко“.
– Отказ децата да бъдат гушкани, защото „децата са много и ако прегърна и нося едното, всички ще искат“.
– Липса на играчки в градината. Не само на такива, които да развиват фината моторика и логическото мислене, но липсваха играчки! Родителите събрахме пари и след 3 месеца все още нямаше такива. Защо родителите събирахме пари и защо въпреки това нямаше играчки не знам!
– От вътрешен познат разбрахме, че синът ни е бил заплашван, че ще бъде вързан за масата, ако не спре да плаче, но беше доста след като той вече не посещаваше градината.
– Децата са задължени да спят. Синът ми не изпитваше нужда да спи след като навърши 2,5 г. Защо трябва да спи?
– Децата се извеждат навън, само ако е слънчево. Това означава, че зимата стоят затворени вътре.
– В някои ясли е практика децата да не се извеждат навън целогодишно!
– Децата в групите са разделени така, че да са на една възраст, .т.е липсва възможност да се изгради социални връзки с други възрасти.
– Цялата система работи все едно обучава войници, но не и деца.
Сблъсъка ни с българската система в детските градини беше огромен шок за цялото ни семейство! Никой от нас няма да го забрави. Синът ни ходи на градина 2 пъти по 4 дена. След първия път беше с пневмония в болницата. След втория с пневмония вкъщи. Изпадаше в истеричен плач само като доближим детска градина около година след злощастния му опит. После се преместихме в Норвегия.

Опит в Норвегия

Опитът ни в Норвегия е съвсем пресен, защото малкият ни син ходи на градина в момента. Баткото вече е ученик, но и той имаше опит. Опитът ни тук започна с градина от „отворен тип“. Това са държавни градини, предназначени за деца, които не ходят на градина, чакат място или просто се отглеждат вкъщи. Представлява една не особено голяма къща, в която има играчки, детски кътове (не особено луксозни, но с образователни играчки, плодове, чинийки, кубчета, пъзели и т.н.) и малко дворче с люлки, пързалка и пясъчник. В тези градини децата ходят задължително с родител! Плаща се на посещение (цената на ден от 8-13ч е към 4 лв). Всеки си носи храна от вкъщи, но към 9 дават плодове и мляко на децата от градината. Там работят 3-4 човека, от които 1 е педагог, а другите асистенти. Родителите си занимават децата, но служителите им организират групови игри, песнички, танци и т.н., както е в нормалните градини. Такива градини има около 2-3 в 100 000 град, защото повечето деца ходят на обикновена градина.

Обикновената градина в Норвегия изглежда много по-непретенциозно, отколкото нашите български градини. Те не блестят от чистота и определено липсва ХЕИ ?.

В тях работят усмихнати хора, много от които са млади момчета и момичета. В Норвежките детски градини децата са усмихнати и спокойни. Ето как го постигат:
– Децата могат да тръгнат на градина на 10-месечна възраст, независимо дали са проходили. Когато малкият ни син тръгна на градина, от заведението ни посетиха, за да се запознаят с детето и с родителя. Не всички градини го правят. Това беше пилотно. Обикновено има среща с всички родители, които могат да разгледат къде ще бъдат децата и какво ги очаква, да се запознаят с персонала и т.н.
– Първите дни детето посещава градина с единия или двамата родители. В зависимост от това как реагира детето времето на адаптация може да продължи от 3 дена до колкото е необходимо. Обикновено детето ходи първия ден са няколко часа. Втория ден остава за кратко само (родителя чака някъде навън и го викат, ако детето е много разстроено).
– Детето общува основно с един човек, за да се чувства сигурно. Той го посреща, изпраща, приспива.
– Малката възрастова група е от 10 месеца до 3 години, а голямата от 3 години до 6 години.
– На 3 деца в малките групи се пада по 1 възрастен. Това варира в различните часове на дена. При големите е 4 деца на 1 възрастен.
– Групите са от по 10 деца.
– Всяка група има пригодена една стая с място за игра, маса за хранене, на която се хранят ВСИЧКИ заедно.
– Не се приема за нормално детето да реве докато си изгуби гласа. Децата биват гушкани, целувани, успокоявани, занимавани. Пеят им песнички и ги обичат.
– Спането не е в прекрасни креватчета, а в колички. Спят САМО децата, които искат. Ако родителите искат детето им да спира да спи, персоналът съдейства. Количките са в изкарано навън помещение тип „барака“ без отопление. Децата спят в чувалчета.
– Родителите получават обратна информация чрез смс, ммс и мейли постоянно. Когато нашият син започна, той разбира се плачеше. Пращаха ми снимка като се успокои. Пращаха ми снимка как си играе. Стресът беше минимален. Тази есен сменихме градината с по-близка. Адаптацията протече още по-бързо.
– Родителите могат ПО ВСЯКО ВРЕМЕ и когато пожелаят да влязат в градината, в помещенията с децата, да играят с детето си там, дори и да не са предупредили. Просто влизат и казват „Здравейте…“ Не, че родителите киснат там, но ако искат – могат 
– Мога да изисквам детето ми да не яде или да яде нещо, стига то да е добро за него
– Детето може да носи лична вещ, която да си гушка.
– Децата посещават градина ако кашлят или имат сополи, стига да се чувстват жизнени и енергични. Ако детето е отпаднало ни известяват.
– Децата играят преди обед и следобед навън, освен ако няма ураганен вятър. Ходят на разходки, пикници дори и през зимата.
– Детските площадки не са нещо повече от тези в българските градини, но се подхожда по-креативно. Да речем има заровена стара спукана лодка и децата си представят, че се возят на нея или просто изгребват водата след дъжда. Почти във всички градини има храсти, по които децата да се катерят. Имат люлки от стари гуми. Имат и по-нови съоръжения, но зависи от градината.
– Играчките вътре рядко са механизирани, но има пъзели, кухненски кът, кубчета (напр. Лего дупло), животни, плюшени играчки, шалчета с различни цветове. В някои градини има повече играчки, в други по-малки. Сега има програма за намаляване на пластмасата в ежедневието на децата. Дървените играчки са на почит. Навън имат здрави метални тротинетки и триколки, кофички и лопатки, в които яко готвят торти от кал, клечки и пясък 
– Храната в градините не е диетична. Дори не е одобрена от ХЕИ ? Направо са пуритани! Децата си носят кутия с храна за закуска. На обяд им дават филийки с хляб, консерва със скумрия, която мажат на филия, маргарин, кашкавал, разни други мазила, пунка и т.н. СУХА храна. Това варира от градина на градина. В някои имат готвена храна всеки ден, в други няма изобщо или имат веднъж седмично. Следобед имат плодове с пълнозърнесто сухарче и нещо за мазане ако някой иска. Мляко има на всяко ядене. Сладкиши и тестени закуски не са популярни.
– Обобщено – децата тук прекарват времето си в много игра, обгрижени са и сутрин ходят с желание. Рядко има някое детенце, което да плаче. Има, разбира се, но то бързо се успокоява като се заиграе. Пеят песнички, танцуват, правят им карнавали. Не ги натискат да учат дълги стихове за мама и всеки се съобразява с ИНДИВИДУАЛНИТЕ нужди и възможности на детето. Учат ги да са щастливи. Големите са насърчавани да пазят малките, а малките да играят с всички. На децата се говори внимателно и не се крещи. Никой никого не заплашва! Никой никого не сочи с пръст!
– Като си вземам детето от градина, получавам реална информация дали е акало, спало, яло и т.н.
Искрено ми се иска и децата в България да растат щастливи и със самочувствие. Да бъдат обичани от малки и да развиват себе си, вместо сегашното „пречупване“ и „мачкане“. Вярвам, че ако се почерпи опит, ще установите, че вместо да се насочват пари за създаване на стерилна и безопасна среда в градините, средствата и усилията могат да се насочат към функционална и активираща среда, която да гради стойностни хора.

С уважение
Цвета Чукарска-Янакиева

П.П. Л Ето видео на една градина в Норвегия  и линк към нея – http://www.minbarnehage.no/sandal

Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com

2 COMMENTS

  1. И да и не. Истината е по средата, ама все пак, у нас прекаляват с някои изисквания. Това със забраната на шишетата, все едно пластмасовите чаши са много полезни!? Или пък излизането навън – супер рядко ги извеждат, какво като е 12 градуса в момента, обличаш якето на детето и го пускаш. Както и не може при всеки сопол да го връщат на вратата и да казват “Ами гледайте си го”. Абе изобщо има от какво да се оплакваме, заради това има и частни градини.

  2. С цялото ми уважение мога да кажа, че жената си има мнение и това е добре, но от това, което прочетох разбрах, че тя просто мрази България и системата в нея това само по себе си е достатъчно, за да се разболее детето ти от какво ли не не само плевмония,, която кначе би било много лесно спейки в количка в някаква барака в чувалче и разхождайки се в дъжд и гребейки дъждовна вода от счупена лодка. Просто всички зависи от отношението ти към нещата! Аз мога да кажа, че те допускат гигантски риск децата да се разболеят от какво ли не с тази липса на хигиена и ядене на каквото ти падне в Норвегия, но това си е моето мнение!