Из писанията на Цвети Христанова, която в малките часове е най-активна. Специално за Детските градини тя прати свои истории:
Когато си на три и си на село възможностите от игри са повече на брой от звездите в галактиката. Но когато си на село, свечерява се и изгасне тока? Тогава вече въображението и забавлението са направо задължителни.
Вадите свещ и запалка – за предпочитане голяма свещ и пълна запалка. Бащата поема огъня и взима детето – пали, духа, пали, духа, пали, духа, пляска, смях и пак. Поне 20-30 минути, докато не му се замотае главата от недостиг на въздух.
Междувременно вие проверявате колко батерия ви е останала на телефона, за да сте сигурни, че ще може да поръчате храна с доставка. Че гладна мечка, хоро не играе.
Теодор вече замаян от духането е готов за нова игра. Пуска си линейката и пожарникарския камион да светят – светлинно шоу в хола. Сяда на дивана, за да се радва на светлинките, но тъкмо седне и те изгаснат. Слиза, пуска, сяда. И така около 20 пъти.
За следващата игра ви трябват мама, татко, един Теодор и банан. По желание да е по-зелен така. Сядате в различни ъгли на дивана и си подмятате банана. Поради необясними за мен причини, това се оказа абсолютен фурор, а изобретателят на играта на края беше прегракнал от смях.
Може да познаете, че играта е свършила, когато някой се окаже с размазан банан в ръцете и скута. Идва тока, но вие гасите лампите и започвате игра на криеница, въоръжени с фенери. Това е добър момент някой да се скрие в леглото и да се направи на заспал. А ако не ви намерят бързо, няма нужда да се правите даже. Лека нощ.
И още забавни истории в малките часове
