Заради технологии, които днес заместват пълноценното общуване между дете и родител, подрастващите у нас говорят все по-трудно. Това заяви на национална конференция с педиатри във Велико Търново проф. Виолета Йотова, началник на Първа детска клиника при УМБАЛ “Света Марина” във Варна. Според нея говорната среда в ранното детство е много важна за училищното развитие, като първите проучвания за това са правени още в края на 80-те години на миналия век.
3 лесни стъпки какво да правим, ако говорът на детето закъснява
Tя и нейният екип, след разрешение на родителите, са направили проучване в няколко варненски детски ясли, а също и при 15 майки, които отглеждат децата си вкъщи.
Резултатите показват, че в яслите децата чуват 342 думи по-малко на час, отколкото тези в домашна среда.
Също така изговарят 56 думи на час по-малко, спрямо връстниците си, отглеждани в домашна обстановка
Така че мнението на родителите, които си дават децата рано на детски ясли, за да общуват повече, не е вярно, коментира проф. Йотова. Резултатите от проучването обаче показват, че на децата в яслите и вкъщи, трябва да се говори още повече. Освен това е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за подобряване на говора на малчуганите, особено в детските заведения, като персоналът бъде обучен. Това се отнася и за майките, които отглеждат децата си вкъщи. Но трябва да се знае, че въздействието върху децата не е същото, както разговорът с любимия човек, уточни проф. Йотова.
Направено е също сравнение между деца, които влизат в първи клас с речников запас от 2500 думи, и с първолаци със запас от 10 000 думи. Вторите нямат никакъв проблем с ученето, докато първите трябва да наваксат първо думите, а това е трудно, когато вече са на 6-7 години, отбеляза проф. Йотова.
Порфесорът заяви, че проектът във варненските детски ясли не е завършил дотук. “Решихме, заедно с колеги от Америка, да проведем специфична интервенционална програма за подобряване на езиковата среда в същите ясли и със същите деца, които вече са на възраст от 24 до 36 месеца”, разказа проф. Йотова. В експеримента са включени и студенти, които са разпределени в две от яслите. Приложена е програма със седем интерактивни игри, посветени на цветовете, плодовете, на известни приказки и др.
Малчуганите стават приказни герои, учат се да говорят чрез тях и интересът е голям. Освен това във всяка група от яслите на две от децата е прикрепено по едно записващо устройство “ЛИНА”.
Още през 90-те години в Америка са приложили специална система “ЛИНА”, която изследва говора на малките деца
Тя представлява записващо устройство, което детето носи в джобче на специална престилка, после говорът се логва на специален софтуер, където генерализира графики. Те броят графично думите на възрастния към детето, думите на самия малчуган и разговорната реч между двамата, а също и в учебната среда. Така се отчита дали има проблем в общуването на детето и какво трябва да се направи за преодоляването му. Затова тази американска система вече е прераснала във фондация “ЛИНА”, която продава активно своите програми на образователни институции в САЩ, особено в гетата, където живеят хора с много ниско образование и лошо се грижат за децата си. Интересното е, че системата намира приложение върху говорното въздействие при глухи деца и доказва, че виртуалното общуване на малчуганите намалява директните разговори, а това влияе негативно върху интелектуалното им развитие.
В края на деня уредите се събират, а резултатите се анализират. В проучването са включени и обучени медицински сестри в други групи на яслите. Проф. Йотова отбеляза, че експериментът продължава и следващата година ще бъдат представени резултатите. “Знаем, че за това време не можем да се справим с говорното изоставане изцяло, все пак ще представим истински данни за проблема.
Но родителите трябва да отделят по 2 часа на ден за четене на приказки и разговори с децата си. Така ще върнем интелигентността на нашата нация, каквато беше преди ерата на електронните средства”, категорична е проф. Йотова.
