Ели Мантовска е майка на 3 деца, близначки на 8 г и син на 5 г. Тя е дипломант в магистърска програма Психология на развитието в Нов Български Университет, в обучение за семеен терапевт, стажант психолог в столични училища и детски градини. От 2021 години води обучения към Академия за родители и Осъзнати родители. Преминала успешно сертификационни програми за професионалисти, подкрепящи родители при д-р Лора Маркам, д-р Гордън Нюфелд, д-р Рос Грийн, д-р Ким Джон Пейн и други. Професионален коуч, специализиращ в работата с родители от 2019 година. Създател на консултантска практика 5под5 и Сладки думи, видео-обучение за проговаряне и общуване с малкото дете. Съосновател на Фейсбук група Читателски клуб Детето и ние.

Като родител на дете, което удряше в гнева си, мога да кажа:

„Най-вероятно не грешите!”

Като стажант-психолог в детски градини, виждам, че повечето деца между 1 и 5 години (а понякога и по-късно) се случва да ударят – друго дете или родител.

Това по-скоро се дължи на незряла нервна система и развиващо се умение за самоконтрол, а не на грешка на родител.

А какво да правим?

Бих разделила предложенията в 3 групи:

  • Работа с нашите собствени емоции, „спусъци“ и нагласа
  • Подкрепа към детето извън моментите на силната емоция
  • Подкрепа към нас самите и детето в моментите на изразяване на силна емоция/удряне

Резервоарът на раздразнението

Представете си, че у всеки има една чаша на раздразнение, която се пълни от много неща: сетивни стимули (шум, етикет или материя на дреха), общо задоволяване на нужди (от сън, храна, изхождане, без болка, но и от свързване, утеха, приемане). У малкото дете е да речем колкото напръстник, а у нас -примерно колкото чаша за вино. Изпразването на този съд зависи от уменията ни за осъзнатост (да знаем, че съдът се пълни и да можем съзнателно да вземем мерки да го (по)изпразним, преди да е прелял в емоционална буря), умения за самоконтрол (да имаме контрол как да завъртим копчето за изпразване на съда) и от фактори от среда, генетика/нервна система/травми, развитие на друга част от екзекутивните функции и тн. За да може детето на 25-30г. (да речем), да има добре развити тези умения, на сегашната си възраст има нужда от доверен възрастен, който да “модулира” изпразването  на съда. Как? Като му дава сигурност, приемане и лека-полека демонстрира собствените си умения и стратегии за справяне със силни емоции.

Как да работим с нашите емоции и „спусъци“?

Това, разбира се, е много индивидуално. Може би ключовият въпрос е „Каква вътрешна работа имам да върша, за да освобождавам регулярно моя резервоар на раздразнение?“

И първо и преди да мислим за детето, да помислим за себе си:

  • Какви емоции и мисли будят силните детски чувства в мен?
  • Къде другаде в живота си срещам тези емоции?
  • Какво правя, за да освободя от себе си тези мисли и емоции? Как се грижа за себе си, за да намаля силата на тези “бутони”?
  • Как работя за нагласата си? Казвам ли си “детето днес 20 пъти се въздържа и едва сега го завладяха силните чувства” или си казвам “детето 100 пъти днес изпадна в истерии за глупости”. И как това важи за мен?

Извън моментите на силната емоция

Както, вероятно няма да Ви изненадам, превенцията и инвестицията в сигурна връзка с детето са най-добрият ни инструмент.

Какво да правим за превенция:

  • Като осигуряваме на детето неструктурирана свободна игра
  • Време в природата с детето, без други деца
  • Сигурен възрастен в различните среди – „предаване“ в ръцете на педагога
  • Игри за свързване
  • Необезпокоявана игра – управляваме и опростяваме средата и ритъма, така че да минимизираме прекъсванията
  • Приказки за чувства

Може да опитате и стратегиите от книгата „Тялото чувства. Сърцето расте“ на Българската асоциация за развитие на Психомоториката. Тези техники правя аз като казвам на глас: „Ох, толкова се подразних от …, иде ми да удрям! Знам какво ще ми помогне!” (И правя брадва например – една от стратегиите в книгата). За детето сигурно ще е чудно в началото, но ако влезе в моя арсенал за саморефлексия и регулация, му създавам навик и на него да се усеща, когато започва да му идва нанагорно и да прилага техники, които харесва.

В моментите на силна емоция или удар от детето

Тук мога да споделя една техника от д-р Лора Маркам, автор на „Спокойни родители, щастливи деца“ и „Спокойни родители, щастливи братя и сестри“. Преминах едногодишно обучение и работа под нейна супервизия, доверявам се на нейните идеи.

Това е техниката на „4-те „С“:

  • Саморегулация: Първо си давам сметка как се чувствам. Ако съм твърде гневна или разстроена от удара/силните детски емоции, си взимам няколко секунди да се успокоя или дори излизам от помещението, ако е възможно. Щом си дам сметка какво стои под гнева ми и си върна (част от) спокойствието, пристъпвам към следващата стъпка
  • Свързване: клякам до детето и казвам „Знам, че не искаше да стане така. Не искаше да ме нараниш. Знаеш, че не позволявам да нараняват тялото ми. Затова хванах ръката ти ВъзСтановяване и казах „Не”
  • Съпровождане към решение или регулация: Когато детето се поуспокои: „Виждам, че не си съгласен (да спрем играта, например). Може да кажеш с думи: „Мамо, искам да играя!. Или може да замахнеш все едно сечеш с брадва, без да нараняваш себе си или друг (това е техника за саморегулация от книгата „Тялото чувства. Сърцето расте“. Какво друго може да направиш?
  • на отношенията: „Заболя ме. Вярвам, че когато си готов, ще си оправим отношенията. Сега готов ли си? Добре, как да си оправим отношенията. О, имаш прегръдка за мен, колко хубаво!“

Може да видите и видеото в моя ютюб канал: „Техника за успокоение на гневното дете“ или да се обърнете към мен за индивидуална консултация.

Какво обикновено помага на Вас и детето Ви в подобни моменти на силни емоции?

Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com