С нас се свърза Дияна, майка на 6-годишния Ян с диагноза аутистичен спектър – високофункциониращ с проблеми в поведението, хиперактивност и дефицит на внимание. На нея ѝ се налага да работи на три места – като маркетинг специалист, блогър и фрийлансър, защото е самотен родител, но за грижи за малкия Ян в градината не може да разчита от 8 до 17 часа, защото учителите я принуждават да го взима на обяд или да наеме личен асистент.
“Отдавна искам да изкажа своята мъка и огорчените не само от детските градини, а и цялостно от образователната ни система. Моят син е на 6 години, с диагноза аутистичен спектър – високофункциониращ с проблеми в поведението, хиперактивност и дефицит на внимание. Това се установи, когато беше на 3 години. За „щастие“, слагам го в кавички, защото предпочитам детето ми да е „нормално“ и да не го приемат в градина, отколкото да е със СОП и да влезе заради това, го приеха в детска градина.
Бяхме в 198 „Косе Босе“, където много се хвалеха и тръбяха, че имат много деца с диагнози и се справят с тях. Тогава майка ми ми помагаше и живееше при мен и, за да си позволя да ходя на работа, тя трябваше да го взима в 11 ч. сутринта. Оставяхме го в 8:30. Можете да си представите каква разходка е това, при положение, че живеем на 3 квартала разстояние. След няколко месеца склониха да го взимаме в 13 ч., а накрая – дори в 15 ч. След това не бяха съгласни, защото нямали помощник на учителя.
Малкият започна да има проблеми там – да удря децата и да буйства. Тогава беше на 3 и още не говореше (горе долу на 4 проговори и отказа памерса). Аз бях преприела всички действия, които може да се очакват от мен – допълнителен логопед, психолог и ерготерапевт извън детската градина. За съжаление, обаче, родителите на потърпевшите деца, започнаха да звънят на мен, затова, че моето дете им е посягало, при това по мое мнение подбудени от учителите. Представям си го така – „о, детето ви има проблем с Ян, обадете се на майка му“. И майка му с какво да помогне? Тя ли го възпитава да буйства? Тя ли е била там, че да му позволи той да посегне на дете? Не знам дали е грешно и кой го смята за нормално, но мислите ли, че е редно ние – родители, да сме виновни за това, което става на територията на детската градина?
Не ме разбирайте погрешно, но съвсем не съм от родителите без съвест и без постоянно да мисля на другите да им е добре и какъв терорист е моето дете и как всички са вдигнали ръце от него.
Мина време и имах късмета да го преместя в по-близка градина и да го оставям за цял ден – в 153 „Света Троица“. В тази детска градина всички бяха наясно със състоянието му – не е като да съм крила, че е със специални нужди. Приеха го в по-малка група (първа, а той на години беше за втора), защото свободно място имаше само в нея. След месец отново започнаха проблеми – директорката говори с мен, родители ми звънят, учители постоянно се оплакват от него и, о, изненада – искат да го взимам по-рано или на обяд.
След това го преместихме във втора група, за да бъде с връстниците си. Проблемите отново се появиха след месец и заваляха хиляди оплаквания от госпожи и директорка. За щастие, родители не ми звънят – поне засега. Малкият, на 6 де, колко да е малък, не иска да спи, тормози и буди децата, хвърля играчи, реве и т.н. С него в градината работят ресурсен, психилог и логопед. Ходи на всички видове извънкласни дейности.
В началото ми беше гузно и съвестно за учителите, които имат 20+ деца на главата и трябва да обръщат внимание на моето и се опитвах да им вляза в положението. Неведнъж съм се виждала с директорката и сме мисли за варианти, но понеже нямали бюджет за допълнителни учители и асистенти, трябва аз да си вкарам придружител на сина ми (за моя сметка, разбира се), който да се занимава само и единствено с него, защото изисквал внимание.
Ситуацията става безизходна – аз не мога да го взимам всеки ден на обяд, дори едва в 5 часа успявам да го взема, защото работя на 3 места и го гледам сама, разбира се с помощта на майка ми, която някои дни от седмицата го взима по-рано. Влизаме в един обречен кръг, в който всеки вдига ръце от детето ми. От градината твърдят, че едва ли не, само аз нося отговорност за него и трябва аз да го оправям, защото е мое дете. Това аз как ще го оправям, тях не ги интересува. Външните специалисти, за които се дават сумати пари на месец, пък твърдят, че той е зле с поведението и в детската градина го поощряват да е зле и ако му позволяват един вид поведение, няма специалист, който да му помогне и ще става все по-зле.
Когато пък споделя тези думи на директорката или на учителите, те отново ми казват, че няма как да му обръщат специално внимание и да се грижат за неговото поведение, при положение, че не е само той в групата. Не ги обвинявам, не им се и сърдя. Обаче, според мен, системата ни много, ама много куца в това отношение. Говорила съм с много майки на деца със сходни проблеми и техните думи ме отчайват – взимат си ги на обяд, стоят с тях в училище по цял ден на чина. Добре, за вас това нормално ли е? Как да си позволиш с тази инфлация да издържаш сама детето си, а и на всичко отгоре да работиш до обяд?”
Не само Дияна чува тези думи – Детето ви трябва да идва с придружител”, “Трябва да си го вземате на обяд”, “Центровете за деца с увреждания са толкова хубави, защо искате да го записвате в градина?”
Подобни фрази чуват често родителите на деца със специални потребности родители, припомнят в материал в. Сега.
Нужна е цялостна промяна в ресурсното подпомагане – преразглеждане на нормативите за издръжка на деца със специални потребности, тъй като детските градини не разполагат с достатъчно средства за назначаване на ресурсен учител. В редица случаи подкрепата се извършва от специалисти от регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование, която обаче е символична – състои се в откъслечни 40-минутни занятия в отделни дни от седмицата, казват те и настояват гарантиране през бюджета и вменяване на изрични задължения, а не пожелателни възможности, за осигуряване на всички форми на специална подкрепа за съответните диагнози, изброени в Наредбата за приобщаващото образование.
Често родителите са принудени да наемат за своя сметка личен асистент, а те не са длъжни да го правят, тъй като законът подсигурява именно тази ресурсна подкрепа.
А на Дияна какво ѝ остава?
