Преди няколко седмици отивам да взема дъщеря ми от детска градина. Изчаквам тригодишното си отроче във фоайето пред стълбите към неговата група и инстинктивно поглеждам към наредените на шкафчето обувки. „А, ето ги нашите ботушки“, си казвам, когато съзирам най-левия чифт в редичката. Да, ама и малко встрани има още едни абсолютно същите. Същия модел, същия цвят, същия номер. Ами сега! Кои са нашите?!
Не взех нито един чифт, изчаках търпеливо детето да слезе с учителката и поне тя знаеше как са подредени обувките. „По азбучен ред“, казва ми, „Вашите са най-левите, тъй като името му започва с А“. Усмихвам се на тази далновидна система, която ми се струва доста ангажираща, но явно работи. Та, тръгваме си с моя тригодишен юнак, обут със своите си ботушки…
Тази ситуация ми припомни, че вкъщи още стоят едни жълти панталонки и два потника, които някак са попаднали в раничката на моето дете, но не са наши. Изпрах ги и грижливо три пъти ги връщам на учителките, но те така и не откриха истинския им собственик. Като модерна мама активист (или не чак толкова) писах и във вайбър групата на родителите, но и там не сполучих. Приютих панталончето и потничетата у дома, макар че са номер по-малки от дрехите на моя син и дори няма да ги ползваме…
Борбата с обърканите детски вещи в детската градина е безкрайна епопея.
Още в началото на септември се почва едно обсъждане по форумите и групите как надписвате или различавате детските дрехи. Ясно е, че 90% от нас, родителите, пазаруваме от едни и същи магазини и взимаме едни и същи блузи с едни и същи любими герои. Тогава как да сме сигурни, че шапката с динозавъра на Гого няма магически да си тръгне с Пенчо?
С познати родители сме коментирали различни методи за надписване. От перманентен маркер, през химикалка, до печати… Всеки обаче си има недостатъци. Маркерите не е хубаво да бъдат в контакт с кожата на детето, химикалът се изтърква и често е нечетлив върху текстила. А печатите – голям процент от тях се размиват, изпират се още в първата пералня, мажат се и хич не са удобни за употреба. Така от дума на дума, една майка ме запозна с Marky. Кой е това ли? И аз това попитах в началото, а се оказа решението на моя проблем.
Marky e повече от просто симпатичен печат за надписване на дрехи (и не само) – в комплекта му сякаш е помислено за всяка ситуация, в която можете да изпаднете. Вътре в кутията му ще откриете самият печат, тампон с мастило, букви и знаци, пинцети, с които да ги подредите удобно. Освен името на детето, можете да сложите интересни символи или числа, които да направят отпечатъка уникален.
Буквите на кирилица и са достатъчно за изписване и на най-дългите имена. Но тук нещата не приключват.
В комплекта е включено и решение за надписване на по-тъмни дрехи, върху които черното мастило няма да личи ясно. Разполагате с 1 метър термозалепваща лента, която бързо се прикрепя към друг текстил чрез нагряване с ютия. Залепете я и отпечатайте върху нея името на детето.

Има и още – включени са и 20 етикета в два размера, с които можете да надпишете училищни пособия като несесери, бутилки, кутии за храна. Просто отпечатвате и след това залепвате. Етикетите имат здраво лепило, което издържа дори миене в миялна машина и настойчиво човъркане от любопитни малки ръчички.
Печатът Marky има дълготрайно мастило, което издържа многократно пране без избледняване или размазване, гарантирайки, че етикетите остават четливи с времето. То е дерматологично тествано и напълно безопасно за деца.
Да си призная – харесах Marky от пръв поглед, а се влюбих в него, когато видях как при моята позната и след n-тата пералня надписът е все така ясен и четлив. Ако го имах по-рано нямаше нужда учителката да се старае да подрежда обувките винаги в азбучен ред, за да не ги обърква…