Ели Мантовска е майка на три деца между 7 и 3 години. Тя е кандидат-магистър по Психология на развитието, професионален коуч и обучаващ с над 20 години опит. Има консултантска практика в помощ на родители: https://5pod5.com/ и ни споделя 5 ритуала за свързване с детето след детската градина
Чували ли сте за синдрома на раздрусаната бутилка? Или може би сте го изживявали – аз мога да го преименувам на синдром на отчупеното парче банан ? Малкият ми син изпадаше понякога в ярост, ако му подам отчупено парче банан, вместо целия банан. Познато ли Ви е?
В обучението ми като психолог и коуч започнах да обръщам все повече внимание на превенцията – как да се свържем с децата ПРЕДИ емоционалната буря. И така стигнах до тези няколко ритуала, които използваме семейно след детската градина, когато се съберем всички или само аз и едно от децата.
Веднага след взимане от градина:
В този специално момент често ми се случваше бутилката да избухне – на детето, а и моята. Затова реших да пробвам една игра за свързване – опитвам да позная какво е правило детето. Често вече знам – от учителката, от менюто им за седмицата, от това, което е било планирано за деня. Но сред реалното, вмъквам и въображаемо: „Ааа, аз знам днес какво сте правили: долетял е един дракон и сте се качили с учителката на гърба му и сте отишли така до стола на обяд“. Така вмоесто да питам: „какво правихте днес?“ и да не получа отговор, пак говорим за деня си, но по забавен начин, Децата вече очакват маминото въображение да се развихри след градина.
Най-ценната валута в позитивното родителство
У дома – специално време с мама и/или тати
След раждането на брат им, се опитвах всеки ден да заделям по 10 минути с всяка от дъщерите ми по отделно. Няма сценарий и очаквания – понякога просто я наблюдавам как играе и се включвам с някой коментар или взимам същата играчка и аз и се включвам в нейния сценарий. Старая се да не определям аз игрите й, да няма включен екран, да не се изкушавам да поглеждам към телефона, да осигуря друг да не ни прекъсва. В началото ползвах таймер, който да определи края на времето ни заедно, като външна причина да приключим.
При преход в рутината, примерно покана за вечеря
Много обичам и се доверявам на кратки римушки и песни. Старая се да измислям наши си, например „игра стоп, хайде да вечеряме“, с която прекъсвам веселите игри и ги каня да се включват в подготовката на масата (всяко дете си има задължения).
Три неща по време на вечеря
Говорим си за това какво хубаво, какво трудно и какво мило се е случило днес. Този ритуал ме зарежда много и ме свързва не само с децата, но и с баща им. А ми помага и да се замисля самата аз за случилото се през деня.
Преди сън
Обикновено им разказвам една приказка за Суперчервея Чеко. Чеко Спагет е супер червей (от книга на Джулия Доналдсън), който с психолог Борислава Зашева изобретихме, за по-леко заспиване на дъщерите ми преди повече от година. Основава се на една от стратегиите в книгата “Как да развием потенциала на детския мозък”. Боби ми помогна да започна да я прилагам с тогава 5 годишните ми дъщери. Сега Чеко продължава да ми е от помощ, когато искам да споделя някакво послание с тях, но във формата на „лекция от мама“ едва ли ще ме слушат. След това им правя лек масаж „дъжд и гъбки“: първо вали дъжда (леко потупвам с пръсти по гърба и кaзвам „шшшшшш“ като бял шум). След дъжда растат, разбира се гъби, които аз „бера“ – нежно докосвам кожата на гърба с върха на пръстите и ги разпервам и събирам.
Оммм и основите на едно позитивно родителство
От около година, дъщерите ми искат и да им разказвам за тях като бебета. И това влиза в ритуала. Всичко не ни отнема повече от 5-10 минути.
А какви са Вашите ритуали за свързване?
