– Ваня, ти си специален педагог с квалификация по ерготерапия. Участвала си в проект по програма Еразъм+ свързана с хипотерапията. Работиш с деца със специални потребности в конна база „Ахил“ и си основател на фондация „Можем заедно“, която подкрепя именно инициативата за терапевтична дейност на деца със специални образователни потребности. Защо избра този път?
-Мога да кажа, че пътят намери мен. Преди години открих конете и основах конната база като място за конна езда, но все усещах, че нещо не ми е достатъчно. Знаех, че в други държави се работи с коне при деца със специални потребности, но повратната точка е свързана с едно видео, което показваше как един терапевт от Ирландия работи с коне и деца от аутистичния спектър. Все още помня ефекта, които имаше това видео върху мен, защото видях като на лента бъдещата си дейност и развитието на конната база.
От тогава минаха пет години, през които се отказах от преводаческа кариера и се посветих на обучения свързани с децата със специални потребности и на начина на работа с конете и с тези деца.
– Разкажи ни как протича една терапевтична сесия. Защо кончетата са предпочитани за такъв тип занимания?
-Конната терапия не е езда и целта й не е детето със специални потребности да се научи да язди. Мога да обясня разликата по следния начин – при ездата, ездачът насочва коня, при терапевтичната работа е обратното. Конят, чрез своето движение и телесна топлина, въздейства благотворно върху физическото и психическото състояние на детето или възрастния. Терапевтичната сесия се планира въз основа на спецификите на състоянието на детето и се поставят цели, върху които се работи. Конете помагат при много двигателни, поведенчески, емоционални, говорни и сензорни увреждания и нарушения. Важно е терапевтът да може да оцени състоянието на детето, неговите дефицити и силни страни, за да състави работещ план. Самата терапевтична сесия включва работа върху коня в различни позиции и работа от земя. Въздейства се върху централната нервна система, работи се върху сензорната интеграция, общата и фината моторика, езикови и говорни дефицити.
Процесът е много приятен за децата, защото преминава забавно, като на игра, кончетата са любвеобилни и социални, което помага за социализацията на децата, вписването им в обществената среда и създава много положителни емоции.
–Но ти работиш не само с деца със СОП, нали така?
-Да, така е. Конната база функционира като център за работа с деца с и без специални потребности и това е моята визия за бъдещето.
Децата са много възнаграждаващи клиенти и са истински заинтересовани от кончетата, любопитни, искрени и много съобразителни.
Началното обучение по езда за деца е много полезно, защото предотвратява гръбначни изкривявания, укрепва мускулатурата, учи на толерантност, съобразителност, дисциплина и концентрация. Не е за подценяване и изграждането на връзка с природата и животните, нещо, което много липсва на съвременните деца. Според едно проучване на университет в Токио, децата, които яздят и прекарват време около конете, имат по-висок успех в училище.
Как учат децата на емпатия или простият метод на едни стъклени топчета
–На колко деца си помогнала през годините?
-Работя терапевтично с деца от 2017 година. В началото започнах плахо с 10, повечето с разстройство от аутистичния спектър, но постепенно броят им се увеличаваше и в момента е около 50 деца. Важното при терапевтичната дейност, както при всяка такава, разбира се, е регулярността на посещенията. Ефектът се проявява с натрупване, което е свързано със сериозна работа и продължителен период от време. Наивно е да се смята, че няколко посещения ще направят чудо. Има дни, когато детето е напрегнато или преживява криза и, в такива случаи, основните усилия са насочени към това, то да се стабилизира, за да можем да работим.
–Как можем да подкрепим дейността ви?
-Много бих искала конната терапия да добие популярност и да се превърне в основна или допълнителна дейност към рехабилитационната програма на децата със специални потребности. Родителите трябва да бъдат информирани и да се интересуват кой и как ще работи с детето им. Тъй като съм приела работата с деца със специални потребности за своя кауза, и то не само в областта на конната терапия, фондация „Можем заедно“, която основах, организира много дарителски кампании, търси постоянно дарители и спонсори, за да облекчи семействата като поеме 70% от цената на таксата. Кампанията за конната терапия е целогодишна и работата с децата със специални потребности не свършва след изразходване на средствата.
Подкрепете ги чрез дарение в Paypal – foundationtwc@gmail.com или Чрез банковата сметка на фондация “Можем Заедно“: BG15FINV91501217270025, Първа Инвестиционна Банка с основание: „терапия с коне“
–Колко струва издръжката на едно конче?
-Конете са деликатни и капризни животни. Недобре прецененото работно натоварване или хранене, например, може да доведе до сериозни проблеми. За мен, най-важното е конете, с които работя, да бъдат не само здрави физически, но и в добро емоционално състояние, защото само така можем да помагаме.
Месечната издръжка на един кон е около 400-450 лв. Това включва не само храната, но и грижа, ветеринарното обслужване, консумативи…списъкът е дълъг.
–Можем ли да помогнем с доброволчество?
-Доброволците са винаги добре дошли. Тъй като работата е специфична, на всеки доброволец, който няма опит с конете, отделям специално внимание и преминава през обучение. Работата ни е много отговорна, защото работим не с едно, а с две живи същества.
Доброволците ми помагат много и по време на благотворителните събития и мероприятия, които организирам често в конната база. Целта на тези събития е деца с и без специални потребности и техните родители да се забавляват заедно и да намерят приятели.
–Как избирате децата, които да бъдат подкрепени?
-Мисля, че основният фактор е родителите да бъдат запознати със самата терапевтична дейност и нейния ефект, за да могат да вземат информирано решение за своето дете, да преценят заетостта си и възможността за посещения. Състоянието на децата се оценява и планът за работа се подготвя от специалисти, за да може да е максимално резултатен, а положителните промени се появяват постепенно, което е огромна радост, както за родителите, така и за мен и за целия ми екип.
