Всичко започва с двете черти. Обзема те щастие, на седмото небе си. Споделяш на близки и роднини, радват се. Всичко е цветя и рози. Докато не срещнеш някой от тях. С надменен тон ти казва „Ти ще видиш, спи сега, че после и да искаш не можеш“, или с насмешка „Ахх, ако си мислиш, че сега е трудно, да видиш след година какво ще ти е“. Или с иронични въпроси от типа “Ама ти нали ще кърмиш, без да дохранваш”, “Ама ти нали няма да учиш детето да спи при теб на спалнята”?
Но това е нищо, да видите наистина като родите как тези непоискани съвети се трупат един след друг. Едни закани от типа „Ще видиш ти КОН БОБ ЯДЕ ЛИ“?
Та не знам, ядат ли конете боб?! Но знам едно – тези непоискани съвети с надменен тон „Аз знам всичко“ могат да навредят не само на бременната, но и биха оказали пагубно влияние върху психиката на една току що родилата жена, която е с приповдигнато ниво на хормоните, недоспала и на крачка от следродилната депресия.
“Ти защо даваш АМ, кърми по-добре” или “Виж я тази кърми 2-годишно, не я е срам”
Всяка нова майка иска най-доброто за детето й. Кърмата посреща всички нужди на бебето и съставът на майчиното мляко е резултат от стотици хиляди години еволюция, което я прави незаменима. Така е. Има майки, които не искат да кърмят. Не бих ги съдила, все пак те може да имат доводи за отказа си. И да нямат – техен е изборът. Не мисля обаче, че някоя ексклузивно кърмеща майка на 2-годишно, което яде шкембе, а след това я използва за биберона, започвайки да вика “цица”, “цица”, “цицаааааа”, докато не му я дадете, ще поощри решението на майката, която не иска да кърми. И тук се разярява скандал. А какво лошо ще кажете има в това майката да кърми детето до 2 години? Ами именно НИЩО. И двата избора са взети съзнателно и не би трябвало да се съди нито едната, нито другата. Но разбира се в обществото ни се насади тази модерно чуждица mom shaming. Която обаче винаги е битувала в нашата народопсихология, само дето се характеризира като НЕПОИСКАН АКЪЛ С НАЗИДАТЕЛЕН ТОН и ВИНА.
А, именно за тази вина говоря, тъкмо родила, кървяща, сама в болницата, с бушуващи хормони на N-та степен, а ти вече изпитваш вина, защото някой те е попитал имаш ли кърма. А ти милата нямаш и започваш да плачеш. След това плачеш, че детето не е завито добре, че си уморена, че си сама, че кървиш.. Е само тази вина ти е притрябвала.
Защо майчинството трябва да е следвано от вина за всяко решение?? Вместо това не може ли всяка една жена да взима решения за детето си и да бъде поощрявана, независимо какви са – стига да не са в него Ущърб?
Допитах се до Инстаграм аудиторията ми в коя сфера от майчинството са ви засягали най-много. От 50 отговора, цели 20 бяха за кърменето. Разбира се, най-върлата тема за спорове. Арена за битки. Битки за какво? Кой е нахранил детето си?
Но тази битка не спира в групите във Фейсбук, уви. Няма да отричам, някои ексклузивно кърмещи майки обожават да се хвалят, и то не са хич малко.. но не се замислят за майките с мастит, възпаления и редици други случаи, появили се като пречка да не кърмят. И тук идва вината към втората изброена група. Нима точно те трябва да изпитват вина!?
“Първото болезнено засягане беше, когато не можех да забременея”
Моля??? Моля???? Кой нормален и адекватен човек би казал на някоя жена “Ето, виж не можеш да забременееш, засрами се”? Нима това зависи физически от някого? Физиологично да. Но нямаме власт над зачеването, било то естествено или инвитро.
Вниманието, което обръщам на децата си, глезене, тръшкане, бебешки пубертет
“Виж това дете как се тръшка, явно е твърде лигаво”. Признавам си и аз така казвах на децата, които се влачат ревейки по улиците, че искат куче, балон или солета.. Но родих и какво се случи, прозрях, че децата са деца, не може всеки път да очакваш от тях да реагират, както ние искаме. И съответно това, че един път се е случило детето да се тръшка, не означава, че това е признак на разглезено дете. И така да е? Това да не е някаква чума?
“Защо прави на инат, казват ми, че не съм я възпитала добре”, “Че дъщеря ми спи в леглото ни”, “Че не дават да гледа ТВ и да яде сладко”, “Че всеки ден спи гушнато в мен и го глезя”
Бабата на мъжа ми викаше “Разглезено дете, половин луд”. И хайде да си го кажем направо, хората обичат да обвинят майките, че не са строги с децата и им позволяват твърде много. Че спят в леглото между родителите. Че не познават граници и правила. За щастие в групите виждам все повече подкрепа под постове, в които майката търси помощ за тръшкащото се дете. Жалкото е, че накрая пита АЗ ЛОША МАЙКА ЛИ СЪМ?
Нима това, че обръщаш внимание на детето ти, те прави лоша майка?
Един от отговорите бе “чорапите”
Писах специално на жената да уточни, какво толкова им пречат на майките чорапите?? Било засрамване от страна свекърва й, че детето не искало да носи чорапи и било все босо. Атаките стигнали до апогея си – подарък за всеки празник ЧОРАПИ??
“Че боледува в яслата”, “Че съм решила да се върна на работа твърде рано”.
АААх любимата тема на бабите “Гледай си детето до 3,4 години, а не да го пращаш на ясла”. Да, ама не сме в 90-те, когато бабите се пенсионираха на 50 и гледаха внучетата по цял ден, за да може мама да работи. Или дори да са пенсионирани, то те не са при нас, а са на стотици километри. А с една заплата как се гледа дете?
Хайде стига вече с тази вина. Преля ми чашата да чета коментари от сорта “Ама вие сериозно ли правите така”?? Най-тъжното, което четох наскоро бе пост в социалните мрежи, който гласеше “Родих секцио, но тук акушерките ми казаха, че това било лесно раждане..и аз не се чувствам майка”… Нека не се делим на добри и лоши майки, нима трябва да се чувстваме лоши?? Защо??
Затова нека преборим заедно този насаден mom shaming в обществото и да създадем едно прекрасно място за майчинство без вина.
