Между методите Монтесори и Реджо Емилия съществуват повече разлики, отколкото прилики, споделят за нас от Фондацията за детско развитие „Калейдоскоп“.
Демократичност, креативност, иновативност. Това са принципи, които педагозите и в нашите ясли и градини следват в днешно време. Но представете си какъв шок са изпитали в италианския град Реджо Емилия редица педагози, чувайки тези думи през 60-те години на XX век от местния учител и психолог Лорис Малагуци.
Мария Монтесори от своя страна счита, че вярата, надеждата и доверието са най-ефективните средства в обучението при децата. Като образованието трябва да следва и да отговаря на естествено развитие на детето. Според нея образованието започва от раждането на човека.
Има ли изобщо прилики в обрзователните методи или може би хората асоциират и двете имена с Италия и по тази причина наистина често се търсят паралели?
Общото е на ниво философия — философия, която подхожда с много уважение към детето и неговите права. Например, правото да учи самостоятелно през опит и преживяване, да има избори
Правото да се изразява по различни начини и да бъде чувано от възрастните, от групата. Правото да живее, общува, играе и учи в среда, която е не само “възпитателна и образователна”, но и красива, добронамерена, провокираща автентични срещи и открития… Правото на детето да бъде личност. Все големи идеи, които са в основата на всяка реформаторска педагогика. Реформаторските течения се противопоставят на местата за учене като “поточна линия” — учейки нас, възрастните, че децата всъщност могат много повече.
Познаването на реформаторските педагогики е изключително важно за всеки съвременен учител. Всички реформи, към които днес се стремим: умения на 21. век, STE(A)M, компетентностен модел. Всички тези идеи не са нови, те тръгват от люлката на реформаторството. Ние имаме и българска реформаторска тенденция, която се е развивала синхронно на моделите, с които се е експериментирало до Втората световна война в Европа и САЩ — не само този на Монтесори, тук можем да споменем и велики нейни съвременници като Декроли, Френе, Пиаже, Джон Дюи… В България са го наричали “новото възпитание” или — “ново образование” (защото всъщност това са двете страни на една и съща монета). Най-големият сред българските реформаторски педагози от същия период, Димитър Кацаров, казва, че новото образование е това, което ще пасне на детето като дреха, вместо да кара детето да се напасне към него.
Ето това е общото между Монтесори и Реджо — и двете опитват да бъдат тази “дреха”, която да загърне детето и да го съпровожда в неговото учене и духовно израстване
Разликите са много, но да споменем ключовите. На методическо ниво, на Мария Монтесори дължим може би първата (началото на ХХ. век) така добре систематизирана индивидуализирана образователна философия. Тя поставя в центъра уникалността, автономността, независимостта на детето през първите седем. За тяхното разгръщане се разчита на учители, които трябва да бъдат добре обучени в сензитивните периоди (етапите на развитие и учене, според д-р Монтесори), и на подготвена среда, която предоставя много възможности за индивидуална работа и с материали, които са предимно автодидактични и сензорни. Монтесори е толкова систематична и последователна в търсенията си в тази посока, че успява да ги развие в отделен метод — създава затворена система, в която всичко е регламентирано, подредено, описано, сертифицирано. В който и край на света да отидете, в Монтесори къщите се очаква да видите едни и същи материали, подреба… Дори атмосферата на тези места си прилича — независимо дали сте в Китай, Австралия или Румъния.
И тук стигаме до различията
Местата за деца, вдъхновени изцяло от Реджо Емилия, носят един много различен дух и идентичност, която е винаги уникална, защото се конструира на момента от групата. Няма някакъв “Реджо шаблон”, по който да се проектира и обзавежда, нито задължителни материали, стандарти, начини на планиране.
Тези места са живи, те непрестанно се променят и растат заедно с децата, учителите и общността. Затова и няма детска ясла или градина, която да е еднаква с друга. Но колкото и да са различни, с влизането вътре безпогрешно ще ги познаете. Ако се намерите на място, което изглежда като музей на една неподозирана детска култура и което функционира като център на своята общност, значи сте попаднали в досег с истинските ценности на Реджо Емилия.
Подходът Реджо Емилия има много различна история от метода Монтесори
Той възниква почти 40 години по-късно, в едно много различно време — от руините на Втората световна война и едно радикално следвоенно течение на малките общности в Емилия Романа. В основата му не е един човек, а група хора — родители, които изведнъж осъзнават, че част от корените на войната са били заровени в една образователна система, която е възпитавала адаптирани, послушни, безкритични и безлични хора. Тези родители се заричат да направят така, че децата им никога да не повтарят техните грешки на конформизъм и малодушие. И решават да създадат училища (градини) от нов тип, където децата вече нямат да бъдат послушни, а активни; няма да отговарят, а ще задават въпроси; ще откриват нови неща; ще се учат как да мислят критично и да постъпват етично.
Ето как, за разлика от метода Монтесори, тази образователна философия се ражда не в индивидуализма, а в колективното. По-късно, методически, първите детските ясли и градини съвсем естествено ще попаднат в орбитата на по-новите теории за ученето като интерсубективността и социалния конструктивизъм. Развитието вече не се разглежда като индивидуален акт — хората сме взаимносвързани и взаимнозависими в рамките на различни групи и нива: семейство, клас, общност, град, култура, планета… Ученето вече не е просто трупане на личен опит и събиране на знания — то е преди всичко акт на общуване, на конструиране на мисловни схеми, които са гъвкави спрямо средата и културата, в която се намираме... В Реджо Емилия се отдава голямо значение на теми като конструиране на лична и колективна идентичност; на една култура на взаимосвързаност; на разгръщането на критично, системно и екологично мислене, както и на живото проектно учене като метод, който успява да интегрира всичко това. Представете си 3-годишни, които в продължение на месеци се срещат и разговарят как да постигнат дадена обща цел заедно — например, да разберат защо и как се променят цветовете на дървото в двора им или да построят увеселителен парк за птиците в района от рециклирани материали.
Това е подход, който е радикално демократичен
Той успява да обърне изцяло парадигмата на ученето: от детето към възрастния, а не обратното. Няма фиксирано учебно съдържание, планове, педагогически ситуации… Учителят има проактивна роля: той е изследовател, който непрестанно се движи между теория и практика и променя дизайна на образователната среда, любопитен да види до какви открития ще стигне всяко дете, групата, нерядко — дори и той самият.
Не на последно място, благодарение на големия им педагог Лорис Малагуци, детските ясли и градини в Реджо Емилия от самото си създаване са се развивали в пресечната точка между педагогика, философия, психология и психоанализа, изкуство, литература, архитектура, дизайн, културен живот, технологии
Тук е учителствал Джани Родари, Джеръм Брунър е провеждал изследвания, Хауърд Гарднър получава вдъхновение за теорията си за множествената интелигентност… В Реджо се сглобява един удивително богат калейдоскоп от инструменти, с които учителите боравят на ежедневно ниво и той е коренно различен от дидактичната призма, през която сме свикнали да гледаме дори и в реформаторските педагогики… Неслучайно, тази необичайна комплексност попада в обсега на престижната класация на списание Newsweek през 1990-те години и през 1991г. детската градина “Диана” е обявена за най-добра детска градина в света.
И до нес, подходът Реджо Емилия си остава обект на най-различни локални и международни изследвания в областта на качеството на ранното детско учене, а педагозите и ателиеристите от Reggio Children и Loris Malaguzzi International Centre ежегодно са сред авторите на едни от най-вълнуващите съвременни публикации в тази сфера.
