С появата на първото ми дете бях съвсем неподготвена за майчинството. Естествено следвах съветите на майка ми. Тя имаше строги правила относно това как да изглежда детето, както и с какво да е облечено.
Като дете съм прекарвала всички лета на село и с моите приятели сме ходили боси по пътища, плува ли сме в реката, където се опитваме да хванем жаби. Нормални детски игри.
Носили сме бездомни котета вкъщи, хваща ли сме бълхи от тях, дори на село беше пълно с дървеници, с които нормално си съжителствахме.
Естествено в градска среда това няма как да се случи, а знаете, че вече и в селата вече няма кой да си пусне детето за цяло лято.
С тръгването на детска градина детето ми започна да се цапа по време на играта навън, разбира се абсолютно нормално е, но прихващайки строгите правила от майка ми, започнах да ограничавам дъщеря ми да се цапа на площадката за игра. Един ден, обаче тя се прибра кална от горе до долу, цялата в лепкава кал..
Вкъщи беше Ани, моя приятелка с две прекрасни дечица, която при вида на моята реакция, която беше близо до истерия, ми каза:
“А ти не помниш ли като деца как се замеряхме с кал? ОСТАВИ ДЕЦАТА ДА БЪДАТ ДЕЦА.”
Права беше. На фона на всички тези дезинфектанти и препарати, които имах вкъщи, аз реших да постъпя като един родител, който мисли за доброто на детето си. Вместо да й викам, я попитах дали се е забавлявала.
Да си го кажем в прав текст – днешната игра в парка не е игра
И в такива моменти си мисля как стигнахме до момента, в който родителите навсякъде носят със себе си дезинфектанти за ръце, мокри кърпи, резервни дрехи.
Да не говорим, че петсекундното правило за престоя на храна на пода вече е изчезнало.
Подобно на майка ми бях обсебена от наличието на микроби, въпреки че тя не ме е гледала така стерилно, както иска да гледам дъщеря си. А просто бях в капана на информирания век. В него всяка мръсотия е враг номер едно.
Ани, благодаря ти за съвета!
