Очакваме. Планираме.
Вълнуваме се – всеки час, всяка минута.
За раждането се говори много, за периода след него – също.
Всичко ще бъде прекрасно, мисли позитивно. Има ли кой да ти помага?
Спи сега, че после сънят е мираж.
Мислите на бъдещата майка се въртят около изследванията, изборът на комплект за изписване, секцио или естествено раждане, каква марка да бъде кошарата, ваната за къпане – със стойка или без….
Периодът на майчинството от своя страна се описва като една розова въртележка от размисли – кога е време за хранене, колко напишкани памперса има, режим или на повикване, да сложа ли жилетка върху бодито, ами чорапки…?
Сякаш никой не говори за това вътре в жената.
За това вътре в мъжа.
Те си задават много въпроси.
Ще бъда ли добър родител? А добър партньор?
Ще мога ли да бъда адекватна, когато не съм се наспала?
Партньорът ми ще се промени ли, когато стане родител? Как ще се отнася с мен?
Трудно ли ще ми бъде да съм на разположение 24/7? Ще мога ли да се откъсна от семейството си без да бъда осъдена от обществото?
Всички тези, а и много други въпроси, се крият дълбоко зад разговорите на бебешка тематика.
Зад сложната дискусия за това каква кошарка за сън да изберем, майката дълбоко в себе си се чуди дали бебето ще спи, а и тя с него. Дали ако се наложи да става нощем и не може – партньорът й ще е там до нея.
Зад таблиците за сравнение на уреди за приготвяне на пюрета стои въпросът “Това аз ли съм? Кога се превърнах в тази отчаяна домакиня?”
Често, макар и неволно, загубваме себе си по пътя към приемането на новата си роля на родители.
Страхуваме се и този страх скрива истинските ни чувства и емоции.
Сякаш обществото не ги приема.
Как може да не се радваш, че имаш дете – та толкова много хора копнеят за това. Не бъди неблагодарна.
Но всъщност истината е, че не е неблагодарно да се чувстваш тъжен, изморен, отчаян, обезсърчен, объркан.
Когато от самото начало не приемем и не опознаем цялата палитра от емоции, която идва с осъзнаването ни като родители, ние просто я потискаме. Тя си остава там, скрита и чака най-неподходящия момент, за да излезе наяве. Избухва като бомба.
Ще се появи първо под формата на следродилна тревожност.
Умора, тъга, раздразнителност.
Ако продължим да пренебрегваме истината зад състоянието си обаче има огромен риск да се стигне до следродилна депресия.
За съжаление статистиката показва, че около 15-18% от всички родилки изпадат в депресивни състояния. Истината е, че този процент е много по-висок.
Много жени, скрити зад розовите очила, попадат в капана на неоправданите очаквания.
Следродилната депресия чука на вратата – искам си стария живот обратно!
Умора, тревожност, липса или прекомерен апетит, смяна на настроенията, необясним плач, нежелание да се излиза и да се среща с други хора и майки, страх да се грижи за собственото си бебе, чувство за безполезност.
Това са само част от симптомите на следродилната депресия.
Много жени, изпаднали в това (напълно естествено) състояние признават, че не са обикнали бебето от мига, в който са го погледнали. Всъщност те даже се притесняват от това – чудят се защо не са изпълнени с онази безгранична радост, за която всички говорят. Най-лошото е, че те се притесняват да споделят това дори на най-близките си, защото никой не очаква от една родилка да е такава…
Истината е, че трябва да бъде такава, каквато е – щастлива, но и малко тъжна. Преуморена, но и изпълнена със сила. Отчаяна, но и изпълнена с желание да покори света.
Крайностите пречат. Крайностите разболяват.
Общество, в което различното се избягва, е обречено на провал.
Тук не говоря за това, че трябва да се говори за майчинството като за нещо страшно, ужасно, изпълнено с тревоги и несгоди.
Напротив – то трябва да бъде ясно. Всичките му позитивни и негативни страни трябва да бъдат представени на майката и фокусът да бъде не върху физическото, а върху психическото оцеляване. Не върху материалното, а върху емоционалното.
Защото за бебето няма значение в каква количка ще се вози или в каква кошарка ще спи. За него най-важното е да има адекватни родители, които обръщат внимание на нуждите му, но и на своите.
Защото то, бебето, без родителите си не би могло да оцелее в този свят.
Мислете за себе си.
Елеонора е създател на www.innerlab.eu, а в групата й ТакаваКакватоСъм тя е обособила място за взаимопомощ, обмяна на идеи, съвети, свързани с хармонията, емоционалното и физическото здраве на жената, след като стане майка.
