Откъс от Умно бебе
“Консултирах 3-годишно дете, което по никакъв начин не влизаше в контакт с хората наоколо и не реагираше на реч. Родителите не ми съобщиха за нищо, което да наведе на мисълта за грешки в отглеждането.
След като направихме всички необходими медицински изследвания, се оказа, че физиологично на детето му няма нищо, а неврологът беше препоръчал да направят изследване за аутизъм. Аз също обмислях да ги насоча към детски психиатър.
И тогава се случи чудо – в стаята до нас започна час по английски език и когато чу първите звуци на детска английска песничка, детето се оживи, започна да пляска с ръце и да изразява бурна радост.
Започнах да говоря с него на английски, и се оказа, че детето чудесно ме разбира. Това, което не знаеше, беше български.
После стана ясно, че детето е отгледано от Baby TV още след раждането.
Всеки ден, по цял ден. Майка му не беше сметнала за важно да ми сподели, че детето ѝ живее пред телевизора. Когато ѝ казах, че е необходимо да изключи всички устройства, ме погледна с негодувание и ми каза: „Ама той се сърди и плаче, той просто е аутист!“ А детето не беше…
Първо: на 6-месечна възраст зрението е ключово сетиво – какво виждаш става много по-важно от това какво чуваш.
Ако в този силно сензитивен период предложите на детето „мърдащи картинки“, трябва да имате предвид, че те са огромен стимул за неговия мозък – за съжаление, в негативен план.
24 кадъра в секунда. Това означава 24 премигвания за една секунда. За видео с дължина от десет минути това прави 14 400 премигвания. Ако оставите детето да гледа половин час – 43 200 импулса.
Детския мозък не може да обработва такъв обем информация.
Изследователите на „синдрома на екранното време“ чрез сканиране на мозъка откриват сериозни нарушения в структурата му и в неговата дейност при децата, изложени на екранно въздействие: атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушена цялост на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора, нарушени когнитивни способности и нарушена функция на домапиновите депа.
Тези данни означават, че поставянето на децата пред екран и гледането на видеа – в това число телевизия, игри, музикални клипове нарушава всички аспекти на детското развитие. А това е много висока цена за половин час спокойствие…
Децата се раждат със способността да разпознават емоциите. И когато едно двегодишно дете види
Том да удря Джери, а Джери да му отвръща, когато види как Маша разрушава къщата на мечока – то смята, че това е ок, че е нормално. Ние даваме на децата си готови агресивни решения, вместо човещина, общуване, споделяне, заедност.”
