Разликите между поколенията се изявяват в почти всички сфери на живот, дори контрастират, от разбирането за света и по какъв начин те се вписват в него, храната, начинът на живот, финансовата култура, работата, до възпитанието на новото поколение. Неслучайно вече всяко поколение си има свое име и години, в които е родено и отраснало – Това са Генерация Z (или Centennials), Генерация Y (или Милениали), Генерация X, Бейби бумъри и Традиционалисти (или тихо поколение, които най-общо казано са нашите баби, дядовци или възрастни родители).
13 неща, които психически силните родители не правят
Милениалите са родени в периода 1980 – 1995 г. и се характеризират с високо самочувствие и обичат да са в центъра на вниманието. Технологиите са им познати и до голяма степен могат да се припознаят като технологично поколение, но не съвсем, както Генерация Z. В същото време ценят повече взаимоотношенията пред парите и за тях е по-важно как са прекарали времето си, а не колко пари изкарват. Огромното мнозинство от тези хора (84%) харесват динамичните дейности, повече от половината (53%) пътуват постоянно, а 60% харесват чуждестранните храни. Схващането им за парите се изразява в изречението “Парите са, за да се харчат!”.
Голяма част от представителите на Милениалите в момента са родители, въпреки че са предприели тази крачка значително по-късно, в сравнение с техните майки и бащи. Децата им са определени като “Поколението Алфа”, родено изцяло през 21-и век ( след 2010-а).
Детският психолог и психотерапевт Елена Енева дава отговор на въпроса какви родители са милениалите в интервю за “Дневник”. Тя посочва, че тези хора в детството си основно са играли навън с приятели и не технологиите са били най-важното за тях, а взаимоотношенията. Това неминуемо се отразява и в начина, по който отглеждат децата си. Ценностите им са свързани с пътуване, кариера, материални неща, затова понякога привързаността им към семейството е по-незначителна.
Милениалите са първото родителско поколение, което разполага с такова огромно изобилие от информация, включително за това какво лошо може да се случи с децата им.
Те постоянно получават обратна връзка какво става с другите деца и какъв е животът в семействата, част техния социален балон. В резултат милениалите често чувстват натиск по отношение на това да осигурят безопасността и развитието на децата си и да са конкурентни спрямо останалите.
Те по-често се втурват да защитават и обгрижват децата си. Правят го с най-добри чувства, но от друга страна не им позволяват сами да влязат в сблъсък с житейските трудности и препятствия, а именно това изгражда увереността в собствените умения и сили. Важно е децата, без значение от кое поколение са, да имат възможността да се сблъскват с някои трудности в живота, защото това изгражда способностите им да се справят с тях.
Децата на милениалите са първите, които стартират обучението си онлайн. Това може да развие положителни качества, но и много поведенчески елементи ще бъдат изгубени.
“Родителите и бабите и дядовците им са познавали връстниците си отблизо и са виждали както положителните, така и отрицателните им качества. А сега в интернет е лесно да изградиш имидж или да урониш имиджа на някого”, посочва Елена Енева.
Седем стъпки за противодействие на стреса в пандемичната обстановка
Детският психолог и психотерапевт не е убедена, че последните две поколения, макар и израсли с компютри, телефони и таблети в ръцете, могат лесно да определят коя информация в мрежата е вярна и коя не.
“Te може би успяват да откриват по-достоверни факти за природата и науката. За сметка на това силно е повлияна преценката им за хората, а да имаш вярна преценка за хората е особено важно за живота в група или общество. Родителите и бабите и дядовците им са познавали връстниците си отблизо и са виждали както положителните, така и отрицателните им качества. А сега в интернет е лесно да изградиш имидж или да урониш имиджа на някого. Децата и младежите от тези поколения са подложени на някои много неприятни преживявания, с които предишните поколения не са се сблъсквали. Понякога в интернет е трудно да установиш дали нещо е достоверно и вярно, затова за тях е много важно да трупат и реален житейски опит в живия живот, за да имат база за сравнение”, коментира тя пред “Дневник”.
