„Тя плачеше толкова много и всеки път, когато го правеше, ми разбиваше сърцето. Наскоро се оплаках на майка си, че се чувствам зле като бебето ми плаче, и не зная какво да правя. Тя се засмя и каза:“ Е, тя е бебе. Сега си майка. И сърцето ти ще те боли отново и отново всеки път, когато на дъщеря ти й има нещо“.
Предполагам, че това обобщава майчинството за мен точно сега. Преди седмица родих дъщеря ми и оттогава нищо не е същото. Е, аз все още живея в една и съща къща и все още се наслаждавам на сутрешното кафе с мъжа ми, но все пак всичко изглежда толкова различно.
Плаках, когато съпругът ми, дъщеря ми и аз се прибрахме у дома след престоя в болницата. Може би това е било предизвикано от хормоните ми или може би това беше чисто изтощение от раждането и деветте месеца бременност. Или може би просто бях влязла в нова фаза от живота си и осъзнах колко отговорно е това.
С мъжа ми посетихме всички възможни лекции за това как да кърмя, как да се подготвя за раждането и как да се грижа за дъщеря ми. Но никой не ме подготви за това как да бъда майка. Както и за моята трансформация.
Сега осъзнавам, че докато минавах през бременността и подготовката за раждане, не бях казала сбогом на стария си живот. Не се сбогувах с версията на себе си, чието тяло не беше засегнато от раждането, с човека, който имаше време да направи нещо, което никога не трябваше да бъде отговорно за никой, и който можеше да спи 10 часа без прекъсване.
Не осъзнавах, че ще трябва да се разделя с тази част от себе си толкова бързо.
Да, знаех, че бебетата трябва да се хранят на всеки три часа и се ужасявах от настъпването на следродилна депресия. Но нямах представа как ще стане това. Колко силно щеше да се чувствам и как бих започнала да се страхувам, ако тя се разплаче в малките часове на сутринта и трябва да се справям сама и колко взискателно може да бъде кърменето и колко невъзможно е понякога да се хранят и колко трудно мога да изляза от къщата с детето. И колко безкрайно е прането.
Аз също нямах представа за любовта. Скъпоценната, тази нежната, всепоглъщаща любов. За това как понякога всички предизвикателства нямат никакво значение, защото има тази светеща, красива любов, която по някакъв начин съм родила.
Баланс между деца и собствен бизнес – каква е формулата на успеха?
Може да не успея да съгласувам двете версии на себе си, но ми помага да знам, че тя не е напълно изчезнала. Започнах да виждам и майка си по различен начин, както и всяка друга нова майка. Докато съм много нова в пътуването, наречено „майчинство”, се чувствам смирена. Слушайки историите на други майки, се възхищавам на онези, които успяват да управляват тези бурни дни и нощи с децата си.
Когато видя майка с малки деца, сега разбирам колко е изтощена. Как ежедневно жертва толкова много време и енергия. И аз също мога да разбера колко безпомощна може да се почувства тя понякога.
Най-ценният съвет, който можех да получa от една майка
“Това е като наказание”, казах на съпруга ми миналата седмица около 5 часа сутринта, след като не успях да успокоя крещящото ми дете. Понякога е толкова трудно. Но, когато усещам миризмата на главата на дъщеря ми и гледам как малките й ръце се движат към лицето ми, когато съм я гушнала, и когато тя отваря очите си след дълга дрямка, усещам лябов, та тя е толкова сладка…. Усмихне ли се, аз практически се разтапям всеки път. Майчинството усилва всичко. То прави добрите моменти по-добри и може да направи предизвикателствата далеч, далеч по-трудни. Тя ме разтърси до сърцевината ми по начин, който нищо друго няма.
Уча се да не се паникьосвам всеки път, когато дъщеря ми плаче. Уча се как да поставям по-добре приоритетите на задачите. Уча се как все още да се грижа за себе си и как да си простя. Уча се как да бъда майка.
