ВНИМАНИЕ: Статията е само за забавление, а не за порицание. Хора без чувство за хумор нека я подминат!
Светът е голям и опасности дебнат oтвсякъде! Това е логото на майките след 2000-та година.
Те са едно ново поколение на кибер-мами, които от 24 часа 19 са онлайн и проучват всички опасности за детето им, търсейки в Гугъл болести и обриви, а офлайн проучват всички опасности в интернет за крехките бебета, които дори не знаят какво е интернет все още. Но все пак е опасност!
Не ги порицавам, защото не съм майка все още и не знам що е то страха да не му стане нещо на детето.
Но си спомням моето детство през 90-те. Играех в двор на енерго! Да, правилно чухте, при кабелите с ток и макарите с инсталации. Катерила съм се и върху камиони, по-високи от моя ръст на 7,8-годишна възраст. И съм скачала от тях.
Та, в двора на енергото си бяхме щастливи с моите приятелки. Всеки ден ни поздравяваха хората, които работеха там. Да, не ни гониха, въпреки че изглеждаше налудничево малки деца да си играят в двор, където се складират видимо опасни електрически инсталации.
Когато не бяхме там, бяхме в съседния парк, и си правихме кюфтета от пясък, които, признавам си, опитвала съм на вкус. Или събирахме празни кутии от цигари. Дори бащата на едната ми приятелка направи робот от тях. Много странно хоби, деца да събират кутии от цигари, не мислите ли?
Ау, шок и ужас
Майки ми знаеше много добре къде съм, викаше ме за обяд, като излизаше на терасата и крещеше силно името ми. Няколко пъти не ме видяла къде съм, изчакала още 20 минути, и пак ме викала.
Днес мама има второ дете, което ако изтърве за секунда от поглед, изпада в паника!
Ауу, ами ако не си вдигна телефона, започва да праща хора да ме търсят, все едно ме е нямало 24 часа и съм обявена за национално издирване.
Ако през 1990-та имаше интернет и мама постне в майчинските групи въпрос “Мами, къде си играят вашите деца, моята е в двора на енергото” съм сигурна, че щеше да има 1030 коментара, че е луда и майките ще я докладват на социалните, че съм поставена под огромна опасност, а поста ще има хиляда шерове с “тцтцтц” и още 1000 реакции на учудено и тъжно човече.
Да, ама, и майките на другите момичета бяха същите. Дори не ги търсеха с часове. Моята просто беше по-стриктна.
Дали интернет провали спокойствието на майките или новото поколение майки измисли нови правила за родителство? Дали през 1990-те майките се съдеха една друга в градинките кое дете къде си играе или просто ни оставяха да бъдем деца?
Оставям отговорите на вас. А междувременно вижте снимки от родителите през миналия век:
13 неща, които психически силните родители не правят
