Аз не обичам домакинската работа. Съзнавам, че подобно признание звучи демотивиращо, но имам своята малка тайна, която ми помага да се справям с домашните задължения.

Ще ви я издам, без да искам пари или абонамент към ютюб канала ми. Откакто детето се роди, почнах да бърша пода и да взимам прах със слушалки в ушите (при мен музиката има магическо въздействие), след шестия месец започнах да пасирам плодове и зеленчуци за пюрета със слушалки в ушите, а някъде след третата година започнах да гладя – в началото както ми падне, а упорството и рутината продължават да вършат останалото. В името на домашната хармония и добрия пример, Амин!

Но явно гените са по-силни от всичко, защото и дъщеря ми не обича да чисти и подрежда. Въпреки, че ежедневно вижда как се бъхтя да прибирам разни вещи из къщи, а може би и точно поради това, стане ли време да прибира своите принадлежности, тя алармира за рязък спад в енергията, липса на сили, апатия, отчаяние и гняв

Аз от своя страна искам да я науча да се грижи за реда около себе си от сега, много преди да е напуснала родния дом. Експериментирам отдавна по метода на моркова и тоягата, с внушения, че е супер героиня, без труда на която боклукът ще завземе квартала, и, разбира се, като напомням семейното правило, че който разхвърля, той прибира. Но всички тези приказки и методи могат да заставят детето да направи нещо без да го обича – така, както възрастните заставят себе си със силата на волята.

Лично аз предпочитам детето да обикне това, което има да върши, по възможност. Както миналия път ви разказах, детето само ми каза, че всичко е игра. Вчера ми се удаде случай отново да експериментирам в игровия контекст.

Още от Руслана – Тренировка с дете – мисията възможна

Всички сте чукали орехи и знаете, че при този вид дейност не само съседите ви разбират какво правите, но и домашните мравки и друг вид любимци са особено щастливи, че по пода падат едри и дребни парченца ядки.

За моето дете отхвърчането на орехови ядки и черупки е една малка Нова година и се въодушевява до такава степен, че започва спонтанно да хвърля бомби и конфети, тоест, черупки. Докато аз онемявам при вида на този псевдоновогодишен апокалипсис, момичето ми чука орехите един в друг, поставя част от тях в буркан (да, тя самата помага в чистенето), а множество други части и черупки хвърля по пода и тържествува при вида на отхвърчащи парченца – досущ като всички онези с пиратките в квартала.

И все пак – кой ще чисти? Пу не съм аз и това го заявявам тутакси! ТЯ ще е, защото тя се е забавлявала. Разбира се, не беше съгласна и опита всичко, за да го демонстрира на заинатената си майка. Лекциите за личната отговорност не дадоха резултат. По едно време си представих как я зашлевявам здравата.

Вместо това взех една розова детска тенджерка и започнах да ходя на четири крака по пода на кухнята.

– Виждаш ли, Боби, сега аз играя на тая игра с черупките и лазенето! Искаш ли да видиш как става?

– Да!!!

– Обикаляш цялата кухня, буташ тенджерката и събираш в нея всички черупки без изключение. Ако пропуснеш някоя, губиш пет точки!

Ефектът беше мигновен. Ще ви кажа още, че подът на кухнята беше почистен за отрицателно време и без пропуснати точки. Забавлението си беше на ниво. Тя самата осъзна, че върши и работа, и накрая беше радостна и горда от себе си.

Значи и личната отговорност може да се отиграе?

Зад екипа на Детските градини стоят няколко много вдъхновени хора, които искат да направят деня ви по-информиран, по-весел, по-добър. -Контакт: info@detskitegradini.com

1 COMMENT

  1. Благодаря, ще опитаме у дома с музика и на игра? за сега се измъква с пълна сила. А хаоса изобщо не я впечатлява.