Тръгването на детска градина е важен момент в ежедневието на всяко едно семейство. Това е емоционален период и винаги върви поне с малко доза стрес и притеснения. Някои деца се приспособяват бързо, на други им отнема месеци.
Затова има изписани много материали, книжки, които да помогнат на родителя и детето да премине през този момент на свикване плавно.
Но това, за което не се говори много е за емоционалното състояние на детето, след като родителя го вземе от градина на края на деня. Много от вас споделят за буйни изблици, засилено тръшкане, дори истерии след прибирането вкъщи. Включително и по пътя към вкъщи.
Защо се случва това и как да подходим?
Нещата, разбира се, са комплексни. Като започнем през факта, че времето е все още много абстрактно понятие за малките деца. Пет минути може да се усещат като час, а един час като цяла вечност. В детската градина, дори едно дете да е свикнало и да ходи с удоволствие вече, децата преживяват много различни емоции. При някои деца позитивни такива, при някои негативни такива – крайният резултат е еднакъв, просто с различна сила. В тази обстановка, извън собствения им дом, деца, игри, шум, нови правила децата може лесно да забравят за някои от своите физиологични нужди. А именно жажда, глад, дори ходене по нужда. Тъй като други неща заемат техния фокус в този момент.
Друг важен фактор е, че когато мама или тати се появи детето го заливат всички тези натрупани емоции и нужди наведнъж. Защото то се успокоява. “Мама е тук, прибираме се, всичко е наред”. Децата са естествено най-отпуснати с родителите си, особено с майките. Затова и често се казва, че детето слуша, но не и като е с мама.
И какво се случва в този момент, когато мама е дошла да вземе детето? Неговите нужди и чувства излизат наяве:
- Нужда от внимание
- Умора
- Глад
- Жажда
- Стрес
- Нужда от власт (липса на поле за избор през деня)
- Емоционална умора
Вие сте липсвали на вашето дете и в периода веднага след взимане от градината, всички тези нужди започват да бълбукат на повърхността и детето, вече без причина да се въздържа, започва да реагира и да демонстрира тези емоции и нужди. Съответно: плаче необяснимо, тръшка се лесно и за всичко, може дори да пищи.
Какво може да направите вие, за да предотвратите този момент и да не се превърне вечерта в бойно поле?
- Носете със себе си винаги вода
- Носете със себе си винаги нещо лесно за хапване
- Гушнете по-дълго детето си
- Говорете му, гледайте го в очите колкото може, докато говори
Няма значение дали градината е на две минути от вас, нека да пийне вода преди да тръгнете и да хапва, каквото сте взели с вас, докато ходите или в колата/автобуса. Когато стигнете вкъщи не бягайте веднага в кухнята, за да почвате вечерята или да задавате дълъг списък със задачи:
- Съблечи се
- Закачи си якето
- Събуй обувките
- Измий ръцете
- Направи това, направи онова….
Оммм и основите на едно позитивно родителство
Направете тези неща заедно, без да ги задавате като заповеди, след като измиете заедно ръце просто седнете на дивана, само за 5 минути. Всичко може да изчака 5 минути. Поседете заедно, погушкайте се, погъделичкайте се. Ако детето не е почитател на прегръдките, седнете един до друг и изиграйте някоя бърза игра. Чак тогава продължете с домакинските задължения. Ако може въвлечете детето в приготвянето на вечерята, за да има отново този избор и вашето продължено внимание.
Запълвайки нуждите на детето ви преди те да вземат връх, предотвратява много сълзи.
Ако се интересувате от модела и практиките на позитивното родителство вече има и приложение на български език, което покрива неговите основи и предлага много реални примери и методи, които може да използвате веднага. Нарича се Ommm positive parenting и е налично както за Андроид, така и за iOS.
